"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Капитан Марвел”

Марвъл, Марвел, Мар-вЕл ?

Често все така се получава, че когато стане време да пиша за филм на Marvel, винаги нещо се появява и по една или друга причина така и не мога да седна да драсна някой и друг ред (е, винаги има и изключения де – „Тор: Рагнарок“, например, за който дори и едно аматьорско видео успяхме да снимаме). Сега като се замисля, дори не съм и се опитал да напиша нещо за който и да е другите филми от вселената, а уж ѝ се водя фен. Е, поради тази причина и поради факта, че за настоящия филм се изговориха и написаха тонове материал, реших и аз да се включа в цялата патаклама и да ви споделя своето мнение за последната продукция на култовото студио, чието име този път се съдържа дори и в заглавието (въпреки че, откровено казано, пак се забавих твърде много).

Както се подразбра, днес фокусът ни е 21-ият филм във филмовата вселена на Marvel и предпоследният от настоящата фаза, чийто край всички с нетърпение очакват в края на следващия месец (е, тя вече със сигурност ще бъде отразена и в този блог, и то подобаващо), което пък може би е и основната причина този филм да съществува, тъй като историята спокойно можеше да мине и без него, но повече подробности ще ви дам по-късно в ревюто. На режисьорските столове този път сядат Ана Боден и Раян (Тю-)Флек, чиито имена не ми говореха и все още не ми говорят нищо и единственото, което свързвам с тях, е някакъв филм от вече далечната 2010 – „Всъщност е забавна история“, който явно нито ми се е сторил забавен, нито ме е впечатлил с нещо, защото ми беше познато само като име. Е, в случая, донякъде за съжаление на зрителите (ама по-скоро не), поговорката, че две глави мислят по-добре от една не важи, защото Боден и Флек не могат да стъпят дори и на малкия пръст на едни Русо, например, а самата идея, че са щели да режисират „Пазителите на галактиката“ ме кара вече да го харесвам дори още повече. Не ме разбирайте погрешно, режисурата им е прилична, просто имам чувството, че не е достатъчно добра за филм от подобен калибър, особено имайки в предвид поставените очаквания.

Като стана въпрос за очаквания, да – „Капитан Марвел“ може да се приеме за прецедент в историята не само на марвълското, а и на киното по принцип, тъй като е първият супергеройски филм с чистокръвен главен женски персонаж със самостоятелна origin история. Е и? Всичките описания на лентата честно казано миришат на феминизъм от километри, което напомня на един „Черната пантера“, където мненията в крайна сметка отново бяха на двата полюса, просто защото хвалбите на лентата идваха от по-скоро чисто субективни подбуди и страх у критиците да не излязат самите те расисти, хомофоби, антиваксъри или каквото искате да ги наречете. В крайна сметка ефектът е един и същ – филмите правят повече от милиард приходи, само защото угаждат на определени прослойки от обществото, а в действителност, макар и не лоши, не са абсолютно нищо особено. Защо мисля, че „Капитан Марвел“ приспада към това определение ли? Ами четете още по-надолу, за да разберете.

Какво толкова му куца?

Нека подхванем основната тема и всъщност причината филмът да е определян като един от най-слабите на студиото, излизали някога, а именно – сюжетът. Тъжното в случая е, че съм склонен да се съглася. „Капитан Марвел“ се опитва да бъде сериозен точно в първите 30 минути, след което го удря малко на пародия на „Пазителите на галактиката“. Ретро музиката, видеотеките, аркадните машини и всичко останало, от което, виждайки го във филма, ви хваща носталгия, за съжаление не са достатъчни, за да спасят филма от това, в което се превръща извън тях. А лично за мен това беше рязък завой към детска история с хепиенд за 3-годишни. И да, знам, че е филм по комикс и да, знам, че комиксите са за деца, но в последните години Марвъл изградиха някакъв имидж на своите ленти и успяха да им придадат някаква уникалност, която да ги прави поне подходящи за хора на всякакви възрасти. В случая обаче нещата очевидно са претупани, за да са могли хората все пак да вместят някак си Керъл Денвърс във вселената преди да се е появила иначе изневиделица, за да реши проблема на авенджърите с Танос. Съответно получаваме една по-скоро лигава origin историйка, в която най-доброто нещо буквално е животно (участващо доста силно и в рекламната кампания, естествено) и то даже не напълно истинско, тъй като, иронично или не, кака Бри е алергична към котки и Гуус е една идея по-CGI, отколкото бихте очаквали от нормална котка.

Без значение дали ще я кръстите Гъска или Чуи, както е в оригиналния вариант (някой явно май е гледал повече “Междузвездни войни” от необходимото), писаната е най-якото нещо във филма и всеки нормален човек би умрял от предозиране със сладост, а в случая на Бри Ларсън … ами, просто би умряла. 

Не отричам, че историята има и добри моменти, тъй като тук получаваме отговори на доста въпроси, които останаха отворени в предишните филми (например бексторито на Тесеракта беше готина хрумка), и то със сравнително логични обяснения. Е, безумия като сцената, в която Фюри си загуби окото, трябва да ви е ясно, че не ги включвам към гореспоменатото, а и в един момент по-проницателните зрители започват да забелязват и други дразнещи детайли, които уж трябва да запълват дупките в общата картинка, но де факто повдигат нови въпроси и създават още повече объркване (прост пример: В крайна сметка, кой сега ще да е първият авенджър? – Е, поне знам, че е капитан, ама полът не е много сигурен май – някой джендър ще да е, нали уж сме толерантни). С риск да се повторя, ще кажа само, че много хубаво обикновено не е на хубаво и Боден и Флек, в желанието си да вземат най-доброто и обичаното от предишните филми във вселената, по-скоро ни предоставят една набързо скалъпена история, стараеща се да бъде страхотна във всички отношения, а де факто по-скоро разочароваща във всяко едно от тях.

Какво не му куца чак толкова?

И в този ред на мисли и стигайки до каста, мисля, че твърде много се изписа и изговори вече по каквито и да е възможни теми, за да чуете нещо ново от мен. Истината е, че според мен Бри-то всъщност не беше чак толкова лош избор за ролята, но със сигурност не беше и най-добрият такъв. Имаше няколко качествени момента, в които да покаже защо са ѝ поверили толкова важна роля, но в крайна сметка си остава малко безидейна и дървена, не показваща абсолютно никакви емоции (а ако се е опитала да покаже някакви, очевидно не ѝ се е получило), а и хората около нея не ѝ помагат особено. Като се замисля, обаче, имало е и къде-къде по странни избори за олицетворението на герои от подобен калибър, така че може би „Отмъстителите: Краят“ ще бъде реалният отговор за това толкова ли са омазали създателите на филма продукцията си, опитвайки се да бъдат коректни по всички параграфи, или Ларсън наистина не става за тая роля (тъй като, признавам си, харесва ми като актриса – например в „Конг: Островът на черепа“, макар и с не толкова изявена роля – но просто не мисля, че ми харесва толкова като Капитанката) или пък може би Марвъл толкова са се изчерпали откъм варианти, че пълнят каста с каквото се пръкне я с Оскар, я със Златен глобус, а това от известно време не е фактор или доказателство за талантлив актьор.

Затова пък Сам Джаксън прави впечатление с това, че влиза в образа на един много по-весел и безгрижен Ник Фюри и честно казано му отива. Обикновено го виждаме да ръси простотии в сякаш по-криминални филми, а тук ръси простотии във филм, който явно се опитва да бъде забавен и по-лек, и това по-скоро помага на лентата. Освен тях имаме Кларк Грег, който продължава да си е един и същ във всеки филм (и сериал) от поредицата, Бен Менделсън, който дори успя да ме накара да му харесам расата и може би е най-доброто нещо след Джаксън в този филм, както и приятелката на Капитан Марвъл, на която дори не си направих труда да запомня името, просто защото не направи нищо запомнящо се или интересно в този филм (и не съм расист или анти-феминист, ей, просто съм обективен).

Сам и Бри очевидно се забавляват и зад кадър и добре че е първият, за да им се получи синхронът. Ще ги видим след 1 месец как ще се справят вече на дърти години.

Откъм ефекти „Капитан Марвел“ не може да се похвали с нищо кой знае колко иновативно или интересно. Всеки, който е гледал поне един филм на студиото, най-вероятно досега вече е свикнал с шаренийката, сияещите ефекти (сега като се замисля, това със заблестяването на Керъл някаква религиозна препратка ли беше, или?) и с гримираните/компютърно-модифицираните персонажи. Едно нещо не мога да им отрека обаче, този път CGI-ът определено им се беше получил – и то не толкова заради това как изглеждат крий и скръл, а по-скоро заради страхотния ефект, който са постигнали с подмладяването на редица от персонажите. Тук визирам, естествено, Фюри, Колсън и Ронан, въпреки че последният го видяхме твърде за малко (жалко, че няма да е там за „Краят“, за да види второто пришествие, *cough* See what I did there? *cough*, на капитанката). 3D-то за пореден път е под всякаква критика, но ако трябва да съм честен, не знам дали има смисъл да го споменавам въобще вече, тъй като вече кой филм не е „триизмерен“, особено говорейки за продукции от подобен мащаб?

Каквото и да си говорим, най-добрата част на филма за мен си остава саундтракът. Той е и основната причина да разбера първоначалния избор за режисьори на „Пазителите на галактиката“, тъй като там имахме идеята за 80-арски шлагери, а тук се прокрадва подобна концепция, макар и с песни основно от началото на 90-те. Хитовете от края на изминалия век успяват да придадат от части това сантиментално усещане и да помогнат на зрителя поне за малко да се потопи в тази епоха, въпреки че … а бе не, като се замисля, дори и те не могат наистина да спасят филма от това, което е.

Е, достоен филм на Марвъл, или?

Има голяма вероятност да се чувствате по подобен начин след като излезете от киносалона (т.е. все едно току-що са ви промили мозъка или са изследвали какво харесвате, за да ви угодят по всички показатели). 

А какво всъщност е „Капитан Марвел“ в крайна сметка? Ако трябваше да го опиша с една дума, тя щеше да е „филър“. Лентата се чувстваше така, сякаш запълва времето между две арки в аниме, например, когато първата е завършила с cliffhanger и чакаш втората с още по-голям интерес, за да видиш какво ще се случи. Очевидно умишлен ход на Marvel, който на всичкото отгоре се опитва да бъде и политкоректен, както е модерно напоследък, и да акцентира върху равенството и едва ли не надмощието на женския пол, лентата по-скоро се проваля в това, което се опитва да постигне, отколкото да ни убеди, и десетките рекламни кампании, трейлъри и промотиране на Бри Ларсън не могат да ми докажат обратното.

Истината е, че „Капитан Марвел“ със сигурност не е чак толкова зле, каквото е всеобщото мнение, но със сигурност е по-зле от повечето от останалите филми във вселената, а това е достатъчно показателно за качествата му. Филмът имаше потенциала да бъде нещо много по-добро и разчупено, но заемките на идеи оттук-оттам и попълването на пропуски в цялостната сюжетна линия на поредицата не са достатъчни. В крайна сметка това, което получаваме, е една посредствена история, натъртваща ни мотиви и идеали, която всяка уважаваща себе си жена (лентата очевидно се опитва да привлече и нежната аудитория), излъгала се по някаква причина да отиде на комиксов филм на кино, по-скоро би искала да не си спомня след известно време.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

2 мисли относно “Зад маската: “Капитан Марвел””