ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Ето, че още една година достигна своя край. Още една година, в която този блог все още някак си съществуваше (всъщност, знам защо съществува – защото още си го поддържам на инат, но това е друга тема). Още една година, в която все още от време на време намирах някаква муза и желание в себе си да споделя кратки небрежни впечатления с вас относно най-новите холивудски помии. Правилно чухте, една от основните причини да съм изключително неактивен беше и за съжаление най-вероятно ще бъде не само липсата на време и творческа мисъл, но и абсолютното безхаберие, което виждаме да бъде бълвано от страната на неограничените възможности, поне доколкото се отнася до седмото изкуство. Не знам дали вече юбилейните ми години тежат и комиксовото кино, например, е напълно недостатъчно и меко казано скучно за съдържанието на моите ревюта или просто не намирам нищо впечатляващо, което не само да съм гледал, а дори да е заслужавало да му отделя достатъчно внимание да изгледам, камо ли пък да седна да пиша за него. Което и да е от двете, така или иначе е факт, че вече все по-силно усещам творческата безпомощност на Холивуд да ни разведри и разсее от забързаното ежедневие на голям екран.

Но днес, на старта на 2026 година, реших да споделя с вас една своеобразна класацийка на това, което успях да изгледам на малкия екран и в което всъщност намирам много повече смисъл и което всъщност ми е интересно и може би заслужава вашето внимание.* Както сте прочели вече и в заглавието или е станало ясно от предното изречение, това няма да са филми, а сериали (а бе направо са си епизодични филми), всеки в различен етап от своето развитие от гледна точка на сюжет, които са грабнали вниманието ми в даден момент и до които най-накрая съм успял да стигна, а това, повярвайте ми, не е лесна задача в последно време. Все пак, държа да отбележа няколко неща за кратките ми размисли, за които ще прочетете по-долу:

• Не всички сериали са започнали през изминалата година, просто чак сега успях да изгледам всичко от тях, излязло досега.
• Няма да видите комиксови такива (взимам си почивка за неопределен период от тях, или поне що се отнася до ревюта), най-малкото защото вече им обърнах и достатъчно внимание през 2025-та.
• Реално през последната година най-много съм гледал аниме, но засега няма да ги включвам в класациите, те си заслужават направо отделна такава, все пак „Demon Slayer“ вече попълни липсата на аниме съдържание в този блог.
• Не съм включил и сериали, които вече гледам и които имат нови сезони (например „Fallout“, но той си заслужаваше отделното ревю за геймър като мен), тъй като ми се искаше да наблегна на изцяло нови за мен продукции.
• Подредбата по-долу е малко или много на база на това колко ме е впечатлил или заинтригувал даден сериал, но ако трябва да бъда честен, всички заслужават да бъдат на първо (или поне на по-горно) място.

Е, с този твърде дълъг увод, няма какво друго да ви кажа освен директно да прескочите всичко написано надолу изключвайки заглавията и да си обновите списъка с неща за гледане за новата година. Ако все пак още сте тук и ви е интересно да видите малко повече за това, на което аз се насладих, хвърлете един поглед и на бързите ми препоръки и впечатления след грабващите картинки (и пак ги изгледайте, разбира се):

5. „Murderbot“

От години съм фен на Артлайн като издателство и особено на поредиците и авторите, които разпространяват на българския пазар. Неслучайно половината ми рафтове вкъщи са пълни с техни книги, до които няма да е лошо да намеря време да стигна (цел за новата година?). Отклоних се от темата – идеята ми беше, че Марта Уелс ми е попадала като автор няколко пъти и „Дневниците на един бот убиец“ неведнъж ми е излизало дори и като реклама. Трябваше обаче да излезе сериалът най-накрая, за да му обърна достатъчно внимание и добре че бяха точно тези книги, иначе имаше шанс дори и да не разбера за него, тъй като рекламната му кампания поне тук честно казано не беше много силна.

След първия сезон обаче, четирите излезли досега книги на авторката по темата вече събират прах на рафта ми и чакат своя ред (shame on me, тъй като всяка от тях буквално се чете за един ден), а аз чакам от Артлайн да бъдат така добри да издадат и останалите три, за да мога да знам какво се случва без да чакам 10 години да бъдат екранизирани всички от тях, ако изобщо се стигне дотам. При всички положения, за мен сериалът беше интересен – изключително релевантен и актуален на фона на най-новата мания, наречена изкуствен интелект, а същевременно лесно смилаем, бърз за гледане (все пак времетраенето му е на нормална комедия) и представящ една по-лежерна, по-комична, но и също толкова философска научна фантастика. Във всеки един от сериалите в тази класция ще се опитам да отбележа човекът, който ми е направил най-добро впечатление и тук безспорно това е Александър Скарсгорд, на когото учудващо много се отдава да бъде андроид и дори четейки в последствие книжните приключения на „бота убиец“ не бих могъл да си представя вече друг в ролята.

Все още не мога да кажа със сигурност до колко сериалът е верен на източника си и до колко ще се хареса на тези от вас, които предпочитат да прочетат нещо пред това да го изгледат, но за мен „Murderbot“ е една лежерна, хумористична и ангажираща фантастична история, която успява да открадне вниманието на зрителя, колкото и за кратко да е това – но пък може би точно в това е и целият му чар, тъй като спокойно може да се изгледа на един дъх.

4. „Shrinking“

И като се заговорихме за комедии, не знам как досега съм изпуснал тази, но определено не съжалявам, че ѝ дадох шанс. Все пак, при положение че създателите ѝ са Брет Голдстийн, който е любимецът ми от „Ted Lasso“ (още един сериал на платформата, който остро препоръчвам) и самият Джейсън Сигъл, който пък е фаворитът ми още от „How I Met Your Mother“, нямаше как да очаквам нещо по-слабо. „Shrinking“ е терапевтична комедия за зрителите (което е и малко иронично, при положение, че главните герои са терапевти), защото наистина те кара да забравиш за проблемите, да съпреживееш тези на персонажите, да им съчувстваш или да не ги харесваш.

Лентата поставя акцента върху един различен поглед над терапевтите, техния живот и това, че всъщност и те са хора като всички останали и могат да минават през същите емоционални катарзиси като тях. Харисън Форд е чудесна добавка към този филмов асамбъл и перфектно се вписва като терапевтичното гуру, което може едновременно да решава чуждите проблеми и да не се справя със своите собствени. От дълго време си търсех подобна драмедия, ако мога да я нарека така, която да гледам с удоволствие както гледах „Friends“, „The Big Bang Theory“ и гореспоменатия с участието на Сигъл преди и се радвам, че някои хора в Холивуд все още имат капацитета да изкарат нещо различно, нещо провокиращо без излишна драма, нещо забавно без изкуствен смях, нещо, което да не се чувства като загуба на време дори и с краткото си времетраене.

За ваша информация, третият сезон започва в края на януари, така че имате достатъчно време да се подготвите. Да се надяваме, че качеството ще продължи да бъде на същото ниво и особено сега с Голдстийн действащ активно и като персонаж в историята на Джими, тя ще продължи да бъде толкова пленяваща.

3. „Silo”

Това е сериалът в списъка, който може би знаех и отлагах от най-дълго време. Дори си купих книгите (и все още не съм ги прочел, разбира се, shame on me x2, но подобно на „Murderbot“ най-вероятно все пак ще се накарам да ги прочета преди да приключи историята в сериала) просто заради концепцията, заради приликите с „Fallout“, заради хайпа около самата продукция. За моя радост, очакванията ми се оправдаха – първият сезон на „Silo“ е изключително силен и едно многообещаващо начало за страхотна адаптация. Отново държа да подчертая, че това е мнението ми като зрител, който не е чел оригиналната история, но честно казано, донякъде се притеснявам, че прочитането ѝ ще доведе до едно от две неща – или ще знам цялата история и сериалът малко или много няма да ми е интересен, или сериалът ще се отклони малко или дори драстично от своя първоизточник и това няма да ми хареса. И в двата случая все си мисля, че ще си разваля удоволствието от продукцията на Греъм Йост, така че за момента ще се придържаме към екранизацията, която в крайна сметка е обект на тази класация.

Историята в „Silo“ грабва още от първата минута и действието се развива с доста бързи темпове през целия първи сезон – туистовете не са супер неочаквани, но са сравнително чести и умело вплетени в мистерията на Силоз 18, йерархията и различните класи в обществото са изключително добре представени през различните етажи, облекло, маниери и хранене ако щете. Както и всички други представители на фантастичния жанр в тази класация, и тук всичкото това ще остане празно ако не е страхотният каст като естествено лидер и на екран и по принцип безспорно е Рейчъл Никълс, но съм приятно изненадан и от останалите по-главни като един бивш рапър в лицето на Комън, например.

Това, което държа да отбележа, е че за разлика от някои сериали, за които ще прочетете по-надолу, вторият сезон на сериала беше по-слаб по мое мнение, но пък паралелното действие, което се движеше в няколко силоза, както и новите лица, вдъхващи нов живот на един от тях, а и на продукцията като цяло, го поддържат на ниво. Не съм сигурен каква част от трилогията на Хауи остава да се покрие, но Йост и екипът му все още държат нещата в свои ръце и интригата все още е там, така че само времето ще покаже дали проекта им ще успее да излезе окончателно извън рамките на своя силоз.

2. „Pluribus“

Ако трябва да съм честен, до преди около два месеца не знаех нищо за този сериал. В последствие попаднах на случайни реклами и дори името нищо не ми говореше. Тогава обаче разбрах, че това всъщност е новият сериал на Винс Гилиган, а след „Breaking Bad“ и „Better Call Saul“ не мисля, че някой въобще просто би подминал негов проект. Интересът ми се повиши и след като попаднах на статии за рекламата на самата продукция в САЩ и всичките намеци в нея за това какво ни очаква. Факт е обаче, че когато седнах да изгледам излезлите епизоди вече се бяха събрали 3 или 4 – излишно е да казвам, че след това чакането всяка седмица за нов епизод си беше мъчение и в момента се радвам, че краят на първия сезон не беше с чак толкова отворен край или по-скоро не беше типичният такъв, който да ни остави по средата на кулминационен момент, чиято развръзка да трябва да чакаме с години – тук своеобразната кулминация за този сезон идва малко преди това.

„Plur1bus“, както го стилизират по постерите, е едно от откритията на годината и за мен може би най-оригиналната продукцията, която съм гледал в последните 12 месеца. Историята е грабваща и доста актуална, бих казал, дори и без да си имаме извънземен вирус (особено имайки предвид, че Гилиган е имал идеята от доста време, което я прави и леко пророческа) и летвата за качество е вдигната на такова ниво, че искрено се надявам, че екипът ще успее ако не да надскочи, то поне да повтори себе си с втория сезон. Сериалът разглежда и набляга на разнообразни наболели теми и определено успява да повлияе и да провокира, не и без огромната помощ на страхотен каст. Рей Сийхорн е изключителна в главната роля, но за мен Каролина Видра определено ѝ скрива шапката – актрисата успяха по великолепен и напълно реалистичен начин да изиграе колективното мислене и на моменти просто забравяш, че гледаш актьорска игра, а не някаква изкривена и апокалиптична действителност.

Тъжното от цялата история е, че ако не дай боже някой ден наистина се случи подобен апокалипсис, имунизираните ще се държат и отнасят един с друг точно така, както е показано в сериала. Е, ако това се случи се надявам поне вирусът да е също толкова „доброжелателен“, колкото и тук – ако не, поне Гилиган прави всичко възможно да ни подготви за подобен сценарий по най-добрия начин.

1. „Severance”

Каквото и да кажа за този сериал ще е малко. Мислех си, че не може да ме впечатли повече от горните два, тъй като реално приключих с тях преди да довърша него. Е, изключително много се радвам, че грешах – сериалът не само ме впечатли повече, но и направо ми взрими ума буквално и преносно. Единственият минус на „Severance“ е, че наистина започва бавно – първите няколко епизода са сравнително мудни от гледна точка на действие и донякъде омотани относно къде, какво и как се случва. Във финалните епизоди обаче сюжетът буквално се отприщва – историята е също толкова омотана, но доста от нишките започват се разплитат, завършекът на първия сезон е брутален, а действието във втория (ах, колко се радвам, че ги гледах един след друг, а не трябваше да чакам 3 години на нокти да видя какво се случва) продължава директно оттам, където ни оставя в неведение и надгражда с всеки следващ епизод.

И ако в „Silo“ вторият сезон се усеща донякъде като разширение на първия на моменти, отколкото като подобрение, то в „Severance“ продължението е коренно различно. Ериксън и Стилър са създали един свят, който за мен няма аналог в нещата, които съм гледал. Всички главни действащи лица, особено „откъснатите“ такива и особено Адам Скот и Брит Лоуър са просто брилянтни в ролите си и неузнаваеми (иронично имайки предвид есенцията на героите им) на фона на останалите продукции, в които съм ги гледал до момента. Двата свята, цялата мистерия около това какво и защо правят Лумън, отношенията на героите във вътрешния и външния свят, конфликтите на личностите в една и съща личност, взаимодействията между тези, които са себе си през цялото време и тези, които живеят два паралелни живота, преходът от едното към другото, няколкото сюжетни линии, които се движат паралелно – въобще в този сериал има толкова много неща, които да те накарат да се замислиш, да реагираш, да очакваш с нескрит интерес съдбата на участниците, че тази класация е недостатъчна да ги събере.

Истината е, че без да навлизам в детайли относно историята и персонажите, няма как да ви разкрия въздействието, което „Severance“ предизвиква, затова просто ще ви кажа – гледайте внимателно, насладете се на изумителна актьорска игра (буквално ще ви трябват секунди, за да можете да разграничите съзнанията на героите и коя тяхна личност наблюдавата) и оригинална история. Харесвам Бен Стилър като актьор, сега само заради това го харесвам още повече и нямам никакво търпение да разбера какво ще сътворят с Дан Ериксън за задаващия се (надявам се не след 100 години) трети сезон. Не изпускайте и вие, иначе ще трябва да прибегна до един превърналите ми се в любими цитати изобщо – „Devour feculence!“.

* Сега се замислих, че тази публикация спокойно можеше да се казва „Топ 5: Сериали в Apple TV“, но нека не вдигаме много егото на работещите пряко или не с медийния гигант. Факт е обаче, че само за краткия 3-месечен период, в който мога да се възползвам от услугата безплатно, стрийминг платформата се превърна в моя личен фаворит и ме накара сериозно да се замисля дали не си струва да разкарам всички останали подобни (без теб, разбира се, Crunchyroll, твърде обичан си вкъщи) за сметка на него.