"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Алита: Боен Ангел”

Манги, сайбърпънк и т.н.

Имам чувството, че толкова много време мина, откакто съм писал за последно, че вече съм забравил дори за какво обикновено говоря. Това обаче в момента няма особено значение така или иначе, защото след почти тримесечна филмова суша най-накрая си харесах нещо, което да гледам на кино и то не защото съм очаквал кой знае какво (даже напротив – почти никакви очаквания нямах, особено на фона на подобни адаптационни грешки като „Дух в броня“), а просто защото единственото, което знаех за филма, е че е адаптация, а останалото беше това, което видях в трейлъра и което ме накара да си помисля: „А бе, аз това ако не го гледам на кино, сигурно въобще няма и да се опитам да си го пусна вкъщи.“ И така едното нещо доведе до другото и ето ме тук, говорейки ви глупости за новия филм на Боб Родригес, който, учудващо или не, дори НЕ успя да ме разочарова.

Всъщност, какво е Алита? Както вече споменахме, тук си говорим за адаптация, а в случая тя е по 90-тарската манга “Gunnm” (чието алтернативно име е “Battle Angel Alita”) на Юкито Киширо. И да, звучи като информация, която съм изкарал директно от Уикипедия, просто защото е точно така. Както и, предполагам, повечето от вас, си нямах никаква идея за какво става въпрос и малко повече четене за сюжетната линия на оригинала ме наведе на мисълта, че Родригес и Камерън са си позволили доста своеволия откъм чисто режисьорска и сюжетна гледна точка, но това е напълно нормално, имайки в предвид колко са се променили интересите на филмовата аудитория в последните 25 години (все пак да не забравяме, че филмът не е позволен само за лица до 12-годишна възраст).

Сега като се замисля, мисля, че споменатото по-горе и фактът, че говорим за сайбърпънк екшън, развиващ се в дистопично и почти пост-апокалиптично бъдеще, са ви достатъчни като информация, която трябва да знаете преди да отидете да гледате приключенията на Алита. Както се казва, всичко останало можете да прочетете и в Интернет, а пък ако описаното досега не ви звучи интригуващо, най-вероятно и впечатленията ви от филма няма да са особено позитивни. Но нека все пак ви разкажа накратко (по възможност с минимално количество спойлери) за какво иде реч:

Видео игра ли гледаме, или?

Всъщност, действието ни хвърля почти директно в екшъна (т.е. на бунището), откъдето започва и цялото reborn story на главната ни героиня. В последствие се запознаваме и със света, в който тя е върната към живот, където отновно ясно си личи разделението между обикновени хора и богаташи (живеещи в небето, разбира се – феновете на Бломкамп, гледали що-годе приличния „Елизиум“, ще се почувстват в свои води) и където хора, андроиди и всякакви други същества живеят в мир и спокойствие. Честно казано, сюжетната линия се движи наистина плавно и ненатоварващо, но само до един момент. Сравнително баналната сюжетна линия само за миг се превръща в един почти тотален хаос, в който наченките на нещо оригинално и непредвидимо (признавам си, на няколко места туистовете наистина не бяха чак толкова очевидни) се сблъскват с романтиката и опитите все пак историята да се придържа към оригинала си – съответно получаваме някои нелогични моменти, клиширани драматизми, леко бозав романс и, за радост или не на някои от зрителите, отворен край без хепиенд.

На пръв поглед изглежда, че сценарият е пълни глупости, но всъщност „Алита: Боен ангел“ успява криво-лява да сглоби една прилична сайбърпънк история, в която, нарочно или не, да препрати към няколко други ленти, станали известни със съответното нещо. Така например една от любимите ми сцени във филма е боят в бара, където създания от кол и въже, я ловци на глави, я уестърн каубои, я адски хрътки, влизат в един royal rumble, който силно ми напомняше на масовото клане в църквата от „Kingsman“. Да не говорим, че Алита е истинското въплъщение на женски mecha-Джон Уик и то не само защото причината ѝ да се отприщи е доста сходна с неговата, ами и защото спокойно се справя 1vsN с гигантски ходещи и стрелящи оръдия, без самата тя да има оръжия.

Стъпка 1: Научи как да използваш кибер тялото си и си припомни какво е да владееш древните техно-бойни умения. 

Най-якото на цялото това технологично мазало е, че геймърското в мен се обади, защото през 99% от времето си мислех: „Ей, това ако го направят на игра, ще е супер яко.“ И в действителност е точно така – „Алита: Боен ангел“ е един футуристичен hack’n’slash с малко повече кътсцени, като не стига това, ами си имаме и semi-boss битки (тази с Груишка, например) и цял един измислен спорт, в чиято идея е заложена концепцията за спортен battle royale – е, колко по-модерно да стане, особено на фона на модерни „пандемии“ като Fortnite?

Или казано с няколко думи, сюжетът може да не е технологично чудо или нещо революционно, но е достатъчно интерактивен и завоалиран в мистерия, за да си мислите как ще се развие по един начин, а в действителност нещата да не станат точно така и черешката на тортата, ‘дето се вика, да остане за продължението. Геймъри, аниме фенове, сайбърпънк/сай-фай почитатели, action freaks – „Алита: Боен ангел“ се опитва да угоди на всички изброени, а и сигурно на още много други, за които просто не съм се сетил, и макар на места да не му се получава особено, все пак мисля, че предлага за всекиго по нещо и в есенцията си е едно доста приятно и неангажиращо забавление за феновете на седмото изкуство.

Нещата извън сюжета

Главното действащо лице на филма е всъщност актриса (Роза Салазар, за да знаете какво да research-нете после), за която дори не бях чувал преди този филм и за която се оказа, че има доста опит с подобни адаптации (повече на книги, но все пак адаптации) и честно казано си личеше, защото успя да оправдае моите очаквания, или по-точно каквото си представях да видя като актьорска игра от един хуманоиден робот. Големите очи, за които повечето хора се оплакваха преди премиерата на филма, спират да правят впечатление точно на петата минута, а и освен това – говорим за адаптация на манга бе, хора, не сте ли виждали как изглеждат героите там? Но да се върнем към каста – останалата част от актьорите са второстепенни герои както и да го погледнем като единственият, който наистина си влезе в ролята като хората, е Кристоф Валц (ама ние, като зрители, сме си му фенове по default).

Дженифър Конъли и Махершала Али ми бяха отвратително скучни и ролята им на нечии кукли абсолютно им подхождаше, просто защото бяха напълно безчувствени и дори влиянието им в сюжета (дори и донякъде значимо) не успя да промени мнението ми. Ед Скрайн пък е същото дърво, което беше и в „Дедпул“, и ролята му на 99% киборг с „красиво“ лице е единственото, което го оправдава, просто защото в образа му нямаше нищо човешко така или иначе. Останалите няма дори и да ги споменавам, тъй като са там най-вероятно или за да бъдат разчастени от Алита, или просто да попълнят населението на Железния град. Всъщност, най-готината част от актьорския състав е едно камео, което е още един хинт към евентуалната следващата част и което, за ваше съжаление или не, ще можете да видите чак в самия край на лентата, но лично за мен си заслужава и ми дава още повече надежди за бъдещето на заформящия се франчайз.

Стъпка 2: Стани mega badass на мъжки спорт и им покажи как се играе техно-баскетбол-ръгби.

В чисто визуално отношение, „Алита: Боен Ангел“ изглежда страхотно. Честно казано, това беше може би и главната причина да се замисля въобще да го гледам на кино, просто защото още на ниво трейлър си личеше намесата на Камерън. Самите кибер части и костюми не са нищо впечатляващо и буквално в абсолютно всяко друго нещо, което по някаква причина е отбелязано като „сайбърпънк“, ще видите същите или подобни киборги. Освен това откъсването, разсичането, разглобяването или както ви харесва да го наричате на робо-части щеше да изглежда една идея по-ефектно и брутално, ако рейтингът на филма беше малко повече от PG-13, но в крайна сметка вече е модерно да се таргетира доста по-широка аудитория, не знаеща дори и значението на думата „манга“, така че им е простено.

И все пак, дори имайки в предвид всичко казано досега, визуалните ефекти във филма са повече от прилично направени. Все по-голяма рядкост са филмите, на които да си затворя очите след някакъв 3D ефект, примерно, а тук случаите бяха поне 2-3. Освен това, хората с малко по-специфичен поглед върху това, което гледат, ще забележат и няколко благинки като готини slow-mo ефекти, hi-tech мотори и неизбежните красиви гледки на света след 500 години. Казано още по-накратко, визуалната фиеста е това, което зарежда цялата кибернетика във филма и ѝ дава някакви признаци на живот, което за мен означава добре свършена работа.

Хедлайнерът на саундтрака този път е в лицето на супер нашумялата напоследък Дуа Липа и мисля, че тематичната песен на филма му пасва повече от добре и дава добра престава и още на ниво видеоклип какво можете да очаквате от футуристичния екшън. Забелязва се и присъствието на Том Холкенборг (a.k.a Junkie XL), който е работил не само по подобни ленти, ами и по видеоигри, което както вече казах, е почти това, което „Алита: Боен ангел“ представлява. Музиката е издържана в стила на филма и ударните сайбър/техно ритми се вписват в цялостната атмосфера и особено в бойните сцени, където Алита раздава тупаници на поразия.

Финалната присъда

Стъпка 3: Бъди OP киборг и предизвикай final boss-а.

Е те сега вече си истински боен ангел! 

В крайна сметка, хейтъри винаги ще има, просто в такова време живеем. Едни ще се оплачат, че филмът не следва оригинала, други, че филмът е твърде цензуриран, трети, че историята е бозава, и всички дори ще са прави до някаква степен. Но всъщност основното, с което Алита и компания ме спечелиха, е че постигнаха ефектът на мангата – оставяйки края абсолютно отворен (и за интерпретация, и чисто като сюжетно развитие) и макар и знаейки на къде отиват нещата, просто да искаш да видиш как ще се развият по-нататък. Или както се казва – да нямаш търпение да излезе следващият брой, просто за да видиш дали теориите ти са намерили своето потвърждение и да почувстваш това удовлетворение, когато създателите са мислели същото като теб.

Може би има още много, което мога да кажа, но както казва и Дуа Липа в тематичната песен на филма: „Това не е лебедова песен.“ Е, искрено се надявам това наистина да не се превърне в лебедовата песен на Родригес (тъй като спокойно мога да кажа, че „Алита: Боен Ангел“ е най-добрият му филм от първия „Град на греха“ насам), а напротив – по-скоро в една origin история на грозното патенце, която да види своето евентуално развитие в следващите няколко години, защото поне в мое лице вече спечелиха един фен, който иска да разбере какво ще стане след това, и след това, и след това. А в крайна сметка, не е ли това идеята на филмовото забавление?

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.