"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Враждебни”

Никога не съм предполагал, че ако някога пак започна да пиша за удоволствие и като цяло за себе си, ще започна с нещо подобно. Защо ми е толкова странно ли? Ами всъщност, защото най-вероятно почти никой от вас дори не е и чувал за този филм (аз също не бях) и единствената причина да го гледам беше абсолютна случайност.

Случайност, защото не съм напълно на „ти“ с немския, което прави гледането на филми в Германия доста трудно (тъй като повечето са дублирани). Следователно, когато разбрах, че всяка седмица дават прожекция на случаен филм, чиято премиера обаче все още предстои, и то на английски език, просто нямаше как да пропусна. Та ето така попаднах и на „Враждебни“ (е, на следващата седмица не отидох и все още ме е яд, защото се беше паднал филм, който наистина исках да гледам и сега ще трябва да ходя на специално предназначена прожекция, на това е друг въпрос, за който ще си говорим вероятно следващата седмица), който обаче, за съжаление, ме остави с по-скоро негативни чувства.

Та, след толкова предистория, време е вече да обърнем внимание и на самия филм. Обикновено трейлърите преди всяка прожекция са на някакви предстоящи филми и нямат особена връзка с филма, който ти предстои да гледаш. В случая обаче ми направи впечатление, че гледахме реклами на филми от средата на миналия век и по-конкретно видяхме дори и „Добрият, лошият и злият“, което просто крещи „уестърн“. И всъщност това вътрешно чувство се оказа правилно – „Враждебни“ е уестърн драма, развиваща се в самия край на 19ти век. Обикновено не обичам да навлизам в подробности за сюжета, но тъй като говорим за филм, който малцина (или по-скоро никой) са чували, ще разкажа доста накратко историята:

Физиономията на Крисчън Бейл, когато изгледа филма, в който се е снимал месеци наред …

В общи линии говорим за сблъсъците на американците с индианците пред 90-те години на 19 век, където в епицентъра на събитията попада един капитан, неохотно съгласил се да осигури безопасност на остарял шайенски вожд (едно от индианските племена) и неговото семейство, които дълго време са били държани като заложници заради действията си, и с които капитанът вече има вземане-даване от миналото. По пътя си те попадат на една жена, чието семейство е избито от команчи, която бива спасена и се присъединява към похода им. Няма да навлизам в повече подробности, тъй като това вече биха били спойлери за това какво се случва във филма.

Дотук добре. Какъв е проблемът обаче? Ами, всъщност, че почти нищо повече не се случва в действителност. Разбирам значението на думата „драма“, но за 130 минути филм действието на екрана просто е толкова мудно и скучно, че буквално на няколко пъти щях да заспя (а, повярвайте ми, това на мен не ми се случва). Лентата може спокойно да бъде разделена на няколко части, в които 99% от времето няма абсолютно никакво развитие, разговорите са плоски и безхарактерни, а в този останал 1% екшънът се случва толкова бързо и хаотично, че моментът, в който зрителят би трябвало да се напрегне и да бъде заинтригуван, се губи някъде в пустошта.

Признавам си, че не съм запознат с творчеството на Скот Купър, но ако подходът му и за предните му ленти е бил същият, то се радвам, че не съм. Опитът за преплитане на уж няколко истории, идеята за поглед над американско-индианската връзка от друга гледна точка и наченките на различни типове взаимоотношения между главните действащи лица са толкова омесени, че не представляват нищо повече от една голяма каша. В края на краищата единственото, което получаваме, не е нищо повече от sort of хепиенд и много логични въпроси, които така и няма да намерят своя отговор.

… И тази на Розамунд Пайк, когато някой каже, че филмът много му е харесал.

Тук достигаме до още един логичен въпрос – има ли въобще нещо, което да си заслужава в този филм? Ами, отговорите са два – Крисчън Бейл и Розамунд Пайк (всъщност единствените две имена, които въобще ми говореха нещо, докато гледах филма). От американоговорящата част на каста всъщност те бяха единствените, в чийто образи виждах някакъв мотив и някакво желание. Всички останали изглеждаха сякаш са там буквално да запълнят групичката, просто защото все пак капитанът трябва да води някого и да има някого зад гърба си, нали (е, признавам, индианците не бяха пълни дървета и стояха доста по-добре от дружинката на Джо, което е забавно, при положение, че те бяха тези в окови).

Другото, което можем донякъде да отбележим като плюс, са екшън сцените и схватките, които обаче, както вече споменах, са толкова мимолетни, че бързо отново ще потънете в бездействие. Освен това, да кажем, че има уестърн (ако броим револверите, каубойските шапки и пустата околна среда за достатъчни доказателства), но и него го има толкова, колкото филмът да може да бъде отнесен към жанра, а не да е просто обикновена драма. За кой знае какви отличаващи се ефекти по принцип няма как да говорим в драми, така че може да кажем, че и тук имаме що-годе прилична атмосфера и подходящ саундтрак, но абсолютно нищо повече. А пък и честно казано, след такава скука във всички останали аспекти (изключвайки донякъде актьорския състав), дори не мисля, че има повече какво да кажа за този филм (даже май написах твърде много), затова просто ще ви дам есенцията накратко:

„Враждебни“ не е нито брутален, нито брилянтен (както се изразяват някои чужди медии), а е в най-добрия случай средняшки филм и колкото и да се старае Бейл и колкото и голям фен да има в мое лице (и то основно заради Батман), просто не може да го спаси. Затова съм убеден, че ще намерите някакво много по-интересно занимание, с което да запълните два часа от свободното си време, а не да го губите с изтощителни опити за възраждане на жанр, чийто последен качествен представител е вече в миналия век.

5.0 / 10

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.