Холивуд не струва. Или поне това казва вътрешното ми Аз в последната година всеки път когато искам да пиша за някоя настояща и популярна продукция. Факт е, че част от нашумелите филми просто ги подминах, факт е, че и просто не намерих време или желание да споделя впечатления за тези, които всъщност гледах. Факт е и, обаче, че този блог все още съществува, все още го поддържам така или иначе и че от последното ми „ревю“ е минала вече година (че и повече). Но да не се отклоняваме от темата, с две думи исках да кажа, че беше време да гледам нещо, което да заслужава две стотинки от моето време, както гласи популярен английски фразеологизъм, и да ви дам още малко материал за обсъждане.
И да, отново сме на вълна Марвъл (както почти винаги, но напоследък само това ходя да гледам на кино по една или друга причина) и да, гледах, но нарочно не писах за „Капитан Америка: Нов свят“, тъй като не заслужаваше особено внимание (да не кажа никакво) и да, странно или не, днес ще разгледаме един от може би най-малко очакваните проекти в MCU от гледна точка на герои, но както се оказва, може би един от най-ключовите за бъдещето на вселената. Освен това, не знам дали сте видели, но дори и от Марвъл, буквално няма и седмица след премиерата, разкриха неща, които някои биха счели като спойлери (реално не са точно), така че аз ще си позволя да следвам подобен подход, да се надявам вече да сте гледали лентата (ако сте проявявали какъвто и да е интерес към нея) и да дам мнение за герои и събития както се случват във филма, без да навлизам в твърде много детайли.
Това е Боб. Боб е по пижама и е за първи път тук, но се справя по-успешно от всички супергерои. Бъди като Боб.
Мнозина най-вероятно ще направят паралелите с „Отряд(ът) самоубийци“ и те ще са основани дотолкова доколкото това са еквивалентните герои на DC на тези, за които ще си говорим днес. И докато за сравнения с лентата на Дейвид Ейър няма за какво да си говорим (мисля, че на всички ни е ясно, че лентата на Марвъл е по-добрата, или поне на мен ми е), то с тази на Джеймс Гън, чиито творения са все още любимата ми поредица в MCU, подлежат на доста повече дебати и в това отношение дори и аз не съм сигурен към кой филм се накланят везните, но на практика няма и смисъл да ги сравняваме, просто исках да го вметна като нещо, върху което някои критици се фокусират, без да носи някаква реална стойност.
Та така де, да се върнем на темата, с всичките стачки и повторни снимки и промени в плановете на Марвъл покрай скандалите с различни актьори (които малко или много промениха изцяло облика и бъдещите планове на MCU), сценарият и различните второстепенни сюжети са претърпели доста големи промени и част от тях дори са отпаднали, което със сигурност е повлияло доста и на текущата история. Не мога да отрека на Джейк Шрайър обаче, че въпреки всичко е напълно наясно с героите и историята, с които борави, и е успял умело да сглоби един сбирщайн от „сиви“ персонажи (а и нека бъдем честни, на по-скоро второстепенни, игнорирани или недолюбвани такива в предишни продукции), на които да придаде достатъчно идентичност и значимост.
Готина е дори само идеята, че Флорънс Пю е държала да има сцена, в която да скочи от висока сграда, и я е получила, нищо че в действителност тези кадри не допринасят с нищо за историята или персонажа ѝ.
Резултатът е, че той и екипът му ни поднасят един напълно самоосъзнат (макар и може би междинен, само времето ще покаже) състав, който да запълни празнотата след „пенсионирането“ на Отмъстителите и сглобяването на нови такива (а нека бъдем честни, никой все още не е сигурен колко сполучливи ще са Младите отмъстители). Е, и той не страда от своите проблеми, без значение дали физически (да, Таскмастър, за теб говоря) или психически такива (на практика всички останали в една или друга степен), но с оглед на малко или много позабравените им появи в не особено запомнящи се ленти, попадането им под светлината на прожекциите определено озарява иначе мрачните им антигероични фасади.
И като стана въпрос за сценарий и Таскмастър, нека си поговорим за слона в стаята (ей, днеска много ми върви на чужди фразеологизми), а именно героят (героинята?) на Олга Куриленко. Не знам за вас, но аз съм раздвоен – от една страна, може би един от най-популярните злодеи на Марвъл беше сведен до един от най-скучните и провалени такива още от „Черната вдовица“ и съответно единствената ѝ реплика и мимолетно присъствие тук може би бяха напълно закономерни и логични, имайки предвид отношението на Кевин Файги и компанията към героя досега, а и реално очаквани на фона на последните трейлъри, постери, информация и каквото щете, които се появиха преди премиерата. От друга страна обаче – а стига бе, трябваше ли толкова скоропостижно и неуважително да приключат с имитатора? Разбирам защо на официалните снимки актрисата въобще не е щастлива на фона на всички останали, но фенбойското и комиксовото в мен не разбира защо отношението към маскирания злодей беше толкова пренебрежително, особено като може би търсеният шоков ефект от ранната му кончина реално нямаше абсолютно никакви последствия за сюжета (а и както изглежда, дори и за бъдещи такива, но пък кой знае – както се казва, докато не видиш труп, всичко е възможно).
Макар и резултатът в крайна сметка да не беше същият като щракването с пръсти на Танос, затварянето на хората в собствените им сенки си беше доста ефектно и плашещо.
Но стига толкова по тази черна тема, макар че всъщност ми се искаше да засегна и точно това – доста по-мрачния тон на лентата в сравнение с предушни продукции. Може би „Daredevil“ е единственото, което се доближава или надминава „Тъндърболтс*“ като усещане и може би затова и толкова ми харесва, но както намекнах и преди малко, разглеждането на по-дълбоки и доста по-съвременни теми като психични проблеми, самота, отчаяние и фактът, че всичкото това е презентирано пред хора на всякаква възраст, прави филма доста достъпен, разбираем и поучителен, ако щете. Шрайър борави със сравнително малки мащаби – всичко се случва без намесата на големи и нашумели герои, цялото действие е позиционирано малко или много в един квартал на един град, а каквото не се случва там, се случва в друго психично измерение. Това приземява цялата история, прави я доста по-лична и дава много по-добра възможност за разгръщане на участниците, замесени в нея.
Е, по тази причина няма да видите кой знае какви ефекти, особено 3D такива (макар че превземането на града от бездната и разрушенията на града покрай действията на другата Бездна си заслужава гледането на голям екран), а и все още бих казал, че герои като Джон Уокър (Американския агент, как му е името всъщност на български?) и Ейва (Призрака) така и не получиха желаното развитие (като изключим дребни ретроспекции и кратки размени на реплики) и макар и най-вероятно пак да ги видим в последствие, няма да променят кой знае колко мнението за себе си след меко казано посредствените „Сокола и Зимния войник“ и „Ант-Мен и Осата: Квантомания“ (явно като има повече от едно име на герой в заглавието нещата не завършват добре). Ролята на Бъки също не беше кой знае колко значима и интригуваща и със сигурност сме го виждали в много по-добра светлина („Завръщането на Първия отмъстител“, разбира се, както е известен у нас), но пък е очевидно, че и той е вкаран тук по-скоро като подготовка за задаващия се Ден на страшния съд и като стартер на действието, отколкото като пълнокръвен герой.
Не съм забравил и хитрата лисица Вал и въпреки малкото информация, която получихме за нея и мотивацията ѝ, не мога да отрека, че е в пъти по-интересна от останалите политически лица, които сме виждали досега и е също толкова интересно да видим как „нейният“ екип ще се впише в по-елитна компания.
Неоспорим факт е, че основните действащи лица са две. Е, разбира се да не забравяме и Червения пазител, при който се появява типичния за Марвъл comic relief и който отново е изграден изключително добре и е сигурно, че диалозите между него и Бялата вдовица (нали мога да си я наричам така, нищо че реално никъде не го споменават официално) са едни от най-забавните моменти на лентата. Акцентът обаче пада върху Елена и нейното утвърждаване едва ли не като лидер и основна сила на тази пасмина от наемници и ако Бъки е стартера, то новата Черна вдовица е двигателя на историята и се радвам, че Флорънс Пю получава необходимото внимание, за да доразвие героинята си, макар и това вече да и е трета продукция и макар на моменти тази да се чувства повече като самостоятелна история отколкото като отборна такава точно поради тази причина. При липсата на Скарлет Йохансон обаче по-малката ѝ екранна сестра определено успява да се справи с напрежението и тежестта на раменете си и за мен ще представлява голям интерес да видя до колко тя и новият ѝ отбор ще бъдат релевантни в задаващите се „Фантастичната четворка“ (където очевидно ще бъдат и чийто край малко или много ни беше спойлнат от бонус сцената, ама пък в крайна сметка мисля, че почти всички знаем или поне очакваме какво ще се случи след появата на Галактус) и „Отмъстителите“ с доктор Дуум (тъй като май все още няма официално име на български).
Крадецът на шоуто обаче (ей, днес направо ми върви само на чуждици) се казва Боб. Просто Боб. Когато обявиха в началото, че Стивън Юн ще изиграе ролята бях доста доволен, тъй като го харесвам още от „Живите мъртви“ и е повече от чудесен в „Invincible“, но предполагам един свръхсилен супергерой му стига, а и все още не съм гледал реалната причина той да се откаже от „Тъндърболтс*“, а именно „Мики 17“, но не мога да отрека, че Луис Пулман се справя перфектно с поставената му задача. Би(три?)полярното му разстройство довежда до три тотално различни образа и ако Бездната е буквално олицетворението на нищото, затварянето в себе си и депресията, а Стража е Супермена на Марвъл, който има божествен комплекс и спокойно разхвърля напред-назад всякакви хора, имащи се за супер войници, то Боб е може би най-свежият и приятен за гледане образ от наскоро появилите се герои и ако не друго, то със сигурност има от най-запомнящите се разкази за произхода, естеството и мащаба на силите си. Най-хубавото е, че всичко това ще го гледаме отново и се очертава да получим доста грандиозен сблъсък на титаните догодина (стискаме палци!).
Като за финал, ето една сцена, която няма да видите във филма (или поне не точно) по очевидни причини, но поне дава добра визуална представа как ще изглеждат AvengerZ.
Пак изписах твърде много, но имайки предвид всичко горе, ми се иска да ви кажа, че въобще не е лошо да гледате „Новите отмъстители“ … така де, „Тъндърболтс*“, даже направо ви го препоръчвам, с или без звездичката. Знам, че не може да наречем филма малка или скромна продукция с оглед на бюджета, но този път наистина останах с чувството, че средствата са били вложени където трябва, а не в излишен CGI, който да видим за броени минути, и това, честно казано, вече изглежда достатъчно на фона на всичките високобюджетни провали, с които Холивуд ни залива напоследък. А като споменахме звездичката в името? Е, вече го казах в началото и едва ли не видяхме един добър маркетингов ход на Марвъл да рекламират лентата. Дали беше нужно? За мен по-скоро не, тъй като макар и да не разваля нищо от сюжетна гледна точка, реалното разкритие на края на лентата остава една иначе приятна изненада, която бива нарочно утъпквана с цел сензация.
И въпреки това, филмът на Джейк Шрайър със сигурност е едно от най-добрите попадения във Фаза 5 на MCU (не че има кой знае каква голяма конкуренция де) и реално е знаков, тъй като всъщност слага и нейния край. Искрено се надявам, че случилото се тук няма да е поредната малко или много странична история, която Марвъл разказват и после тактично избягват, но от видяното (особено накрая) по-скоро изглежда, че макар и в различен състав, временните (може би?) Отмъстители ще оставят своята трайна следа поне в тази времева линия. Само бъдещето ще покаже колко от слуховете и различните комиксови истории ще видят бял свят, но това няма да промени факта, че „Тъндърболтс*“ е стъпка в правилната посока и ако Марвъл успеят да задържат качеството (те вече се возят на вълната и влака на хайпа така или иначе), то ни очакват още поне няколко стойностни филма във вселената.
