Ето че най-накрая дойде времето да напиша това ревю. И не, дори не говоря за това, че мина доста време от последното, което сте прочели на този сайт, въпреки всичките ми нагласи в дадени моменти да напиша това-онова за някой филм от наскоро излезлите т.нар. блокбъстъри. Не, този път говорим не само за конкретен филм, а за филмА. Не мога да скрия, че си падам малко Марвъл фенбой така или иначе (ако не е станало очевидно от всичките ревюта досега в този сайт на тази тема), но всъщност слабото ми място в тази огромна комиксова и кино вселена винаги са били не толкова познатите, недооценените и невероятните Пазители на галактиката. Следователно, приговете се за едно опитващо се да бъде обективно ревю, в което са събрани всички ми емоции (че даже поуталожени, тъй като минаха вече горе-долу 2 седмици откакто гледах филма) и всичката любов, която имам към тази поредица.
Истината е, че до 2014 година знаех твърде малко за тези галактически супергерои и Джеймс Гън беше този, който ме просветна за тяхното съществуване и успя да постави върху тях фокуса, така че те да пробият твърдата черупка, която Отмъстителите бяха изградили около себе си като ядрото на филмовата вселена на Марвъл. Няколко прочетени комикса, няколко изиграни неколкократно игри и няколко изгледани отново и отново филми по-късно, трябва да ви е ясно, че лебедовата песен на Гън в света на Марвъл беше може би най-очаквания от мен филм не само за тази година, а и като цяло за тази фаза / итерация на MCU и дори за идващото след нея. Е, с ръка на сърцето мога да кажа, че режисьорът не ме разочарова и “Пазители на галактиката: Vol. 3” е един достоен завършек на поредицата … А бе какво се лъжем, ФИЛМЪТ Е ЕПИЧЕН, ТАКА ЧЕ АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ ГО ГЛЕДАЛИ, ПОПРАВЕТЕ ТАЗИ ГРЕШКА ВЕДНАГА!!!
Въпреки че тази сцена е препратка към “2001: Космическа одисея” (потвърдено и от самия режисьор), нарочно или не, Гън е вкарал и малко референция към една от нашумелите напоследък игри “Among Us”, което лично за мен е един доста хитър начин да привлечеш вниманието на различни поколения киномани. Добре че сюжетът не се разви както се случва обикновено в играта.
… И така, след като си излях набързо каквото исках да кажа, да обясня с няколко думи (параграфа) защо филмът е това, което е, и защо трябва да го гледате. “Пазители на галактиката” като цяло е събитие доколкото става въпрос за MCU, тъй като е може би единствената поредица, която спокойно може да бъде гледана и извън рамките на вселената. Е да, има 2-3 по-важни събития между отделните филми извън писанията на Гън, които влияят на сюжета, но в крайна сметка и в диалозите между героите ще чуете достатъчно факти, които малко или много да намекнат за случилите се до този момент неща и да ви държат в час със случващото се. Ако сте гледали достатъчно филми на Марвъл с повече от 1-2 главни героя ще видите, че където и да са се появявали Пазителите, винаги са оставали по-скоро на заден план и дори и да е имало някакви моменти, в които някое тяхно действие да задвижи основни сюжетни линии, в крайна сметка пак останалите са били тези, които изпъкват и които биват запомнени. Е, поредицата на Гън е моментът на точно тези аутсайдери да заблестят и те определено успяват да го направят.
След като вече съм изгледал и трите филма и специалния коледен епизод (който, между другото, също силно препоръчвам, даже най-добре преди да гледате третата част, тъй като включва в себе си някои по-важни детайли и герои, които иначе няма да видите в първия или втория извън камеотата или easter eggs), мога спокойно да заключа, че лично за мен “Пазители на галактиката” е най-завършената поредица във вселената от чисто сюжетна гледна точка и колкото и да ми е тъжно, че няма да имат повече филми заедно в този си състав, се радвам, че Гън успя да им даде своя си страхотен почерк и да подпише великолепен финал на тяхната епопея. Трейлърите не ни показаха абсолютно нищо съществено, а след като изгледах филма съм и още по-доволен, че повечето от теориите покрай главните действащи лица се оказаха неверни или поне неточни. Всъщност всички главни герои получават повече от удовлетворяващ и красив завършек на историята си и бандата неудачници, които бяха събрани от кол и въже преди 9 години вече са перфектно смазан и неразделен екип легенди, които със сигурност ще ми липсват. Да не говорим за всички предишни и нови второстепенни герои, които видяхме и които получиха своя момент да блеснат, но за тях ще стане въпрос малко по-късно.
Един от най-красивите и същевременно най-сърцераздирателните моменти в историята на MCU. Дори и сега като се сетя за диалозите и за последващите събития съм готов тихичко да пусна една сълза.
Та така, нека да си поговорим и за самите герои. Това е един от редките случаи в моята минимална кариера на ревюиращ, в която не искам да обобщавам впечатленията ми за главните действащи лица, а, подобно на Гън, искам да ви разкажа малко за всеки от тях и много ясно да очертая техните образи както аз ги видях. Но да караме подред:
Рокет – не ми се искаше да ги карам по важност, но няма как да не започна със словоохотливия енот. Рокет е героят, чиято история ме накара да се върна назад и да се замисля за всички негови диалози и действия, за да открия смисъла и да осъзная реално какво е стояло зад всяко от тях и защо той е най-важният герой за Пазителите. Старая се максимално да избягвам каквито и да е спойлери, но още от трейлърите беше очевидно, че той ще е главното действащо лице в третата част и oh man, дали Гън не представи може би най-драматичната, най-трогателната и най-емоционалната история в MCU. Още ми държи влага от всичките ретроспекции, които видяхме по време на тези 150 минути и свалям шапка на Джеймс Гън и особено на Брадли Купър, че са успели да придадат на един CGI толкова много характер и толкова много човечност. Енотът не само има сърце, но е и сърцето на Пазителите, както и истинският лидер на тази банда от отлъчени, за на който все още не му е станало ясно.
Стар-Лорд – трябва да си призная, че това амплоа на Крис Прат е едно от малкото, в които всъщност нещата му се получават, но това няма значение, важното е, че му се получават добре. Питър Куил получи своята завръзка в първия филм и лична развръзка и кулминация на историята във втория, а тук получава един напълно задоволяващ епилог. Да, ще прочетете доста за лекото заяждане с Гън заради някои от принадлежностите на героя, които тук липсваха, но които получават що-годе логично обяснение. Аз лично се присъединявам към хората, които смятат, че донякъде и братята Русо са виновни за различията, тъй като промениха в последните части на “Отмъстителите” това, което Гън беше заложил във втория филм. Така или иначе, вместо това получихме една ефектна и очевидно нарочно сложена сцена и библейска референция към края с негово участие, която затвърди добрите впечатления от героя. Сравнително неизвестен и като герой, и като актьор до преди участието му в “Пазители на галактиката”, Прат определено се утвърди като един от най-разпознаваемите и успешни супергерои в MCU и макар и не под опеката на Гън, това, което видяхме в бонус сцените може само да ме радва и да ме държи оптимистично настроен за бъдещето на Звездния повелител.
Висшия еволюционер – на фона на двамата топ пазители беше време да спомена и един от топ злодеите на MCU досега. Макар и само в рамките на един филм, Гън и Чукуди Иуджи са изградили един страхотен цялостен образ на социопат и егоцентричен маниак с божествен комплекс. Героят получава достатъчно бекграунд история, която да подкрепи неговите мотиви и действия и достатъчно екранно време, за да затвърди статута си на мразен герой. А това, в случая на филмовите злодеи, винаги е знак за перфектно изиграна роля. Гън знае много добре как да си подбира хората, с които да работи, и тук работата му по “Отрядът самоубийци” и “Миротворецът” си казва тежката дума, тъй като не само Иуджи, но и още солидна доза актьори (включително и жена му) под една или друга роля се появяват във “Vol. 3” (само Джон Сина не видях, ама това е нормално, все пак него не можеш да го видиш така или иначе).
Ако търсите прилики с комиксовия първообраз, няма да откриете много на външен вид, но всичко останало е изпипано до последното надраскване. Ронан и Его пасти да ядат спрямо създателя на суверена.
Небюла – нарочно я поставям тук, защото за мен героинята на Карън Гилън е тази, която претърпя най-голяма метаморфоза в трилогията и като цяло в MCU. Развитието на дъщерята на Танос от безчувствена машина до силно емпатична част от екипа се дължи не само на сюжета, написан от Гън, но и на чудесното изпълнение на актрисата. В момента донякъде съжалявам, че в годината, в която излезе втората част, имах възможност да я видя на живо, но така и не успях да си поговоря с нея, защото тогава основният ѝ фокус беше “Доктор Кой”. Е, сега спокойно мога да кажа, че Небюла ще остане (пък кой знае, може и в бъдеще да е) един от от най-запомнящите се и най-впечатляващи образи сред галактическите Пазители.
Гамора – Зоуи Салдана отдавна се е доказала като актриса или поне като актриса, която знае как се участва и играе във високобюджетни и супер доходоносни продукции. Факт е, че героинята ѝ претърпя и мина през доста, което само показва лекотата, с която актрисата се справя с различните фази в живота на Гамора. В третата част видях една Гамора, точно такава, каквато очаквах да я видя и точно такава, каквато трябваше да бъде. Е, в крайна сметка не получихме донякъде сапунения край и точно в това се крие красотата на сценария на Гън – Гамора претърпя нов катарзис и мина през един мини-цикъл само в рамките на два часа и резултатът, който получихме, беше повече от приличен.
Грут – Грут си е Грут във всички филми и всички го обичат, това е ясно. Тук реално, освен да видим тийнейджърската му мачо фаза, която реално е последната, която не беше покрита (е, изключваме кризата на средната възраст, ама донякъде и това видяхме в бонус сцената), виждаме стандартния си добродушен, но и разярен когато трябва дървен хуманоид. Е, нямаше как да не видим и концепцията за семейството, която е толкова любима на Вин Дизел, но най-якото нещо беше директната интеракция със зрителите, която видяхме към края на филма. Няма да спойлвам излишно, но евала на Гън за идеята и за изпълнението на това, че най-накрая и ние, простосмъртните, успяхме да разберем какво иска да ни каже Грут.
Дракс – когато Батиста обяви официално, че повече няма да играе ролята, всички фенове очакваха с тревога какво ще се случи с Унищожителя. Е, приятели, спете спокойно, историята на Дракс се развива доста прилично и ми хареса това, че нищо от характера на героя не беше променено и в този филм Гън отново борави чудесно с идиотските шеги, умесени умело с по-сериозни и емоционални моменти, включващи актьора.
Излязъл от пашкула си, Адам е горе-долу на същия ментален етап като Уил в “Семейство Милър”, но пък честно казано не се сещам за по-подходящ млад актьор, който би се справил с героя в този му вид.
Мантис – макар и появила се малко по-късно от останалите Пазители, героинята успя да спечели сърцата на зрителите и химията ѝ със Стар-Лорд и Дракс, а и с всички останали, достига своята връхна точка и я прави истинска част от екипа. Пом Клементиф е страхотен comic relief в напрегнатите моменти, особено в комбинация с Дракс, и наистина се радвам, че на фона на толкова много действащи лица Мантис все пак успя да си намери мястото и да изпъкне.
Адам Уорлок – чувствах се длъжен да го спомена, въпреки че в действителност реалното му екранно време не беше кой знае колко дълго. Въпреки това, фактически погледнато Адам е този, който задвижва основния сюжет и който малко или много го затваря, така че включването му, макар и на толкова късен етап от развитието на MCU, определено не е за подценяване. Фен съм на Уил Полтър и имайки предвид какво видяхме в бонус сцените, нямам търпение да видя дали и накъда ще се развият нещата и до колко Марвъл ще успеят да развият огромната сила и потенциал на героя.
Космо – героят, който реално се появява и в трите части и реално няма кой знае какво влияние върху сюжета, но все пак получава своя момент да покаже какво може. Все пак, няма как да го пропуснем, най-малкото от патриотична гледна точка. Едно голямо БРАВО от мен на Мария Бакалова, че не само успя да пробие в Холивуд, но и да запише името си в такава продукция. Дали е CGI образ или не няма абсолютно никакво значение (вземете за пример Купър и Дизел), аз лично много се кефя на съветското говорещо куче и очаквам още повече от нашето момиче, пък защо не и в по-главна роля в рамките на MCU.
Краглин – не на последно място, няма как да не отбележим и брата на Джеймс Гън. Шон пое достойно тежестта от плещите на Майкъл Рукър и борави успешно не само със завещаната си писалка, но и със сравнително краткото екранно време, което получава. Да не забравяме, че по-малкият Гън поема и motion capture-а на самия Рокет, което също не е за пренебрегване. Включването на Йонду като стимул също беше доста освежаваща хрумка и вече бившия опустошител успя да се превърне в герой, чието бъдеще да следим с интерес.
За героите може да се говори и още, но мисля да спра дотук, за да можете да видите всичко останало във филма. В крайна сметка, сценарият на Гън и актьорският състав са само част от детайлите, които правят това приключение толкова специално. Режисьорът не изневерява на стила си и във визуално и музикално отношение. Филмът е сниман изрично за IMAX и успях да го гледам точно така и трябва да си призная, че изглеждаше страхотно. От планети, през костюми и грим и CGI образи, които дори PETA коментира и защитава, до slow-motion битки в тесни коридори, всички кадри са изпипани.
Гън е използвал максимално ограниченията на рейтинга на филма и в този филм виждаме не само първия F-bomb (който за американците по някаква причина е голяма драма, сякаш децата им не чуват подобни неща ежедневно, но това е друга тема), но и доволно количество по-детайлни и по-ексцентрични сцени, които да задоволят и по-взискателните от зрителите. Е да, не видяхме някаква кой знае колко епична бос битка на финала, но затова пък беше изключително удоволствие да видим участието на всеки един от героите в довършването на започнатото. Саундтракът отново е убийствен и макар и да не видяхме официална Awesome Mix Vol. 3 касетка, музиката на заден фон винаги е била едно от най-силните оръжия на поредицата и тенденцията се запазва и в тази лента и изключително добре подбраният old-school вайб кънти във всеки един момент.
What a bunch of a-holes.
Каквото и още да кажа за поредицата и престоя на Джеймс Гън във вселената на Марвъл ще е малко. Сигурно сте забелязали вече колко пъти името му беше намесено дори и в текста и има защо. MCU може само да загуби от излизането на режисьора и лично аз нямам търпение да видя какво ще сътвори в DC и дали ще успее да даде нов живот на тяхната поизостанала вселена. Важното в момента е, че въпреки отрязаната връзка с всички останали филми (особено с Тор, и добре че), въпреки променящите се обстоятелства и забавянето на снимките и излизането на филма покрай пандемията и въпреки някои решения в MCU взети на по-високо ниво, Гън успя да разкаже историята такава, каквато той си я представя и да ни залее с една плеяда от супергерои, които евентуално да ни радват и в последствие.
Няколко пъти вече споменах и бонус сцените, така че останете до края – и двете много тактично оставят отворени вратички за бъдещите Пазители на галактиката, а и имайки предвид, че Гън е дал зелена светлина за такива (не че някой ще го пита де), нищо чудно да видим под някаква форма евентуални продължения или спинофи. А дотогава за вас остава просто да се насладите на това, което режисьорът ни оставя като наследство, защото, въпреки че има още няколко филма от Фаза 5, които предстои да се появят, “Пазители на галактиката: Vol. 3” за мен е един от най-добрите филми не само в нея (и ще остане такъв), но и в MCU като цяло и спокойно дори бих заключил, че е моят еталон за комиксово кино.
