"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Убийствен влак”

Обичам киното! Поправка: Обичам непредвиденото кино! Това, разбира се, беше clickbait, но всъщност наистина имах предвид, че най-доволен обикновено оставам от спонтанните ми решения да отидя да гледам нещо на кино и се радвам, че този случай не беше изключение. И понеже филмът също предполага липсата на излишни приказки и хвърлянето директно в действието, нека и ние да го караме на подобен принцип като ви разкажа директно за това, което “съдбата ми поднесе”.

Единственото, което знаех за този филм е, че съществува, тъй като бях гледал трейлъра по време на прожекцията на филма от предищното ми ревю. Следващото нещо, което разбрах е, че го дават по времето, в което бях близо до киното и това беше единственото, което изглеждаше да си заслужава да си използвам отстъпките по време на летния сезон. Най-хубавото е, че лентата още сравнително в началото покри доста голяма част от показаното в трейлъра (или ако беше на по-късен етап бяха доста незначителни моменти), което е рядко напоследък и е показателно, имайки предвид, че филмът все пак ме е заинтригувал до някаква степен за тези 2 минути, а сега за тези 120 ми даде доста различна представа от тази, която си бях изградил в началото, но и която ми хареса доста повече.

В действителност може би не близнаци, може би не и плодове, но определено бяха едно от добрите филмови дуота.

В общи линии съм запознат с творчеството на Дейвид Лийч и съм гледал по-голямата част от неговите изяви като режисьор и продуцент и сред произведенията му определено се открояват някои по-качествени (“Джон Уик”, “Дедпул 2”) и някои не чак толкова (“Хобс и Шоу”, “Атомна блондинка”) и за моя радост “Убийствен влак” по-скоро спада към първите. И всъщност, понеже съм фен и на двата споменати “по-добри” филма, тук забелязах взаимствания от основните им предимства, миксирани с малко по-завързана история и японски мотиви. Да не пропускаме и един от важните фактори – (почти) цялото действие се развива в един влак-стрела, което неизбежно ще ви напомни за някои от по-качествените филми с подобен акцент, макар и с по-различен сюжет – аз лично веднага се сетих за любими мои ленти като малко по-малък от сорта на “Неудържим” и “Първичен код”.

Всички тези похвати, които Лийч използва на база на предишен опит определено доказват, че малко или много той вече е изградил един приличен и разпознаваем стил, което въобще не е маловажно на фона на купищата адаптации и екранизации от какви ли не хора, които ни заливат напоследък. Е, да, филмът му не е супергеройски, което е типичната нашумяла тема от както има MCU общо взето, но затова пък ще се учудите колко голяма част от актьорския състав е играл или участвал под една или друга форма в супергеройски филм и колко много от тях всъщност са били къде в главни роли, къде като повече от един герой, така че бих казал, че дори и тази ниша до някаква степен е засегната.

Всъщност режисьорът си е свършил чудесно работата в подбора на каста и в това как да презентира героите им в своя филм. Аз лично съм голям фен на ретроспективите в подобни продукции с повече герои събрани от кол и въже и тук Лийч и екипът му се възползват напълно от това, представяйки още в началото основните действащи лица и изграждайки ги в уж случаен ред с някой подхвърлен поглед към миналото, който да ни даде малко по-добра идея за същността на героя. За това, разбира се, се грижат и самите актьори, които са масово вече малко или много доказани лица, умеещи да дадат достатъчна идентичност на персонажите си дори и само когато ние, зрителите, знаем имената им, които в случая са основно прякори, и то даже на животни или плодове.

1 в 1 двубоите бяха акцентът на биткаджийската част и определено бяха атрактивни за гледане.

Така или иначе за актьорите ще говорим след малко, да обърнем малко внимание на сюжета. Както вече казах, той е малко по-завързан, но със сигурност не е заплетен. Дори напротив, развитието на историята всъщност е доста предвидимо и зрителите, свикнали с подобни филми, лесно ще открият важните подробности или точно в тези връщания назад в миналото, или в разговорите на героите, или в детайлите по външния им вид. Истината е, обаче, че точно там се крие най-доброто от историята на Котаро Исака (споменавам него, тъй като все пак филмът е базиран на неговата книга) – в тези на пръв поглед по-незначими елементи, в кратките интеракции между героите, без значение дали вербалните или физическите такива, в дозата идиотски и некоректен в какъвто и да е смисъл хумор, в мини обратите и тънките намеци, особено в конкретни ситуации, където реалният резултат е очевиден, но подробностите около постигането му се разкриват пред нас малко по малко и украсяват случилото се, на моменти бих казал доста задоволително.

До колкото е засегнат екшън аспекта, тук няма да видите престрелки и “един срещу всички” сценарии тип Джон Уик, нито ще видите супер героизми и кретенизми тип Дедпул, но затова пък ще видите доста ефектни и чудесно заснети ръкопашни схватки, подплътени и с вербални престрелки, хаплив хумор и прилично (но не натоварващо) количество цинизъм и бруталности, които да оправдаят 16+ рейтинга. На фона на това получаваме и 2-3 готини камеота (които конкретна част от публиката в залата посрещнаха възторжено, че даже имаше и аплодисменти накрая, може да се пробвате да предположите за кого става въпрос), както и полу-бонус сцена – казвам полу, тъй като реално е секунди след започването на надписите, но пък бих казал, че дава доста удовлетворяващ и заслужен завършек на филма, което определено беше стимул за добро настроение на излизане от кино салона, а това напоследък не ми се случва много често.

Сандра Балък определено са я пипнали на външен вид за този филм, жалко, че (или добре че?) присъствието ѝ е кратко.

В актьорско отношение няма как да не е ясно изразено присъствието на филмови легенди от ранга на Брад Пит, който очевидно не е загубил все още актьорските си инстинкти и чара си, нищо, че на моменти във филма прилича на клошар, и прави доста добро впечатление за човек, който иначе няма особено добър късмет. Особено впечатлен останах от героите на Аарън Тейлър-Джонсън и Брайън Тайри Хенри, които също бяха доста убедителни и успяха да ме накарат всъщност да изпитам някакво чувство на емпатия към героите им. Подобни чувства, макар и на другия полюс, събужда Джоуи Кинг, която честно казано не бях гледал досега (или поне не ми е правила впечатление), но която определено направи всичко възможно да не харесам персонажа ѝ, което пък всъщност ме накара да я харесвам като актриса, което винаги е добър знак. Доста стабилни включвания бяха и тези на по-второстепенните персонажи, които няма да споменавам изрично, защото не са малко, но така или иначе повечето от тях или не говореха особено, или не получиха шанс за твърде много екранно време.

Не мисля да изпадам в много повече детайли, и без това ревюто стана по-дълго отколкото очаквах, затова ще се опитам да резюмирам нещата и да оставя на вас да откриете всичко останало – “Убийствен влак” е учудващо приятен, динамичен и скорострелен (pun intended) летен блокбъстър със солидна доза бой, хитроумия и оригинална музика (разбирайте адаптирани 80-тарски парчета с японски текст). Филмът на Лийч със сигурност не открива топлата вода в жанра, но затова пък, без значение дали сте закоравели фенове на Шинкансен, БДЖ, Влакчето Томас или каквито и да е други влакове, доставя едни вълнуващи и изпълнени с адреналин 2 часа, които, особено в тези августовски жеги, са си повече от глътка свеж въздух.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.