След всички истории, които вече съм изчел, игри, които съм изиграл, и филми и сериали на подобна тематика, които съм изгледал, мога да заключа, че Тор определено не ми е любимият комиксов герой. Затова пък обаче, иронично или не, неговият соло филм е една от любимите ми продукции не само като самостоятелна такава в MCU, ами и на фона на всички останали, да не кажа даже и по принцип. И да, знам, че вече са 4 възможни такива и да, говоря за “Тор: Рагнарок”.
Достатъчно трябва да ви говори и фактът, че третата част за бога на гръмотевиците е единствената, на която сме посветили и видео и да не кажа може би най-голямото разтягане на локуми (т.е. ревю), което съм писал досега. Следователно трябва да ви е ясно, че имах доста солидни очаквания от Тайка Уайтити и компания, особено на фона на това, което сме видели от тях до момента, а и на фона на предишните въплъщения на Хемсуърт в ролята. Новозеландецът успя да придаде един изцяло нов облик на своето главно действащо лице (и вътрешен, и външен), да вкара още половин дузина актьори, които да утвърди като изиграните от тях персонажи и да ги направи разпознаваеми, и да покаже своя нетипичен и шантав стил на режисура и на поднасяне на една история.
Казвам всичко това с умиление и донякъде със съжаление, защото, колкото и да не ми се иска да го призная, “Тор: Любов и гръмотевици” определено не беше това, което очаквах, но този път по-скоро в негативния смисъл на думата. Налице бяха всички предпоставки той да бъде духовното и дори директно продължение на “Рагнарок” – същият режисьор, същите герои, завръщането на стари такива, Крисчън Бейл, много визуални ефекти и стилна 80-тарска атмосфера и саундтрак. Проблемът е, че филмът не само не се възползва от тях, а дори напротив – разваля донякъде вкуса, с който предполагам по-голямата част от аудиторията е останала след последните приключения на Тор Одинсон.
Първите няколко минути като цяло бяха доста ударни – жалко, че филмът не продължи със същото темпо и подобни култови пози и препратки и по-нататък.
Чудих се известно време какъв би бил най-подходящият начин да ви покажа какво аз видях и какво не ми хареса и понеже обикновено най-лесно ми е да си направя списък с неща, по-долу ще видите нещо подобно. И преди да започнем, едно леко уточнение – “Тор: Любов и гръмотевици” не е лош филм и е приятно филмово забавление, но определено не е и това, което очаквах. Ето защо:
★ През цялото време имах чувството, че по-скоро гледам Тор за пръв път, отколкото за не знам кой вече (имайки предвид и филмите с повече супергерои, в които е участвал) – на моменти изглеждаше сякаш нищо не е научил досега и по никакъв начин не му влияят случилите се събития. Не знам, може да е желан ефект, но ако е така, то на мен ми се стори леко ненужно да връщат героя към леко вдетинените му привички. Да не говорим въобще пък за пазителите на галактиката и колко абсурдно беше, че реалното им екранно време го видяхме още в трейлъра. Разбирам, че все пак ще си имат собствен филм догодина и че тук по-скоро не им е мястото, но на фона на концепцията за “Asgardians of the Galaxy” това, което видяхме тук като качествено съдържание с тяхно участие, беше твърде мимолетно.
★ Имайки предвид, че едно от основните оръжия на Уайтити е странното му чувство за хумор, тук също очаквах много повече. В “Рагнарок” беше в пъти по на място, а и по-зряло, а в други продукции на режисьора като “Our Flag Means Death” си беше spot on, имайки предвид, че там ставаше въпрос за пиратска пародия. Тук, обаче, то е принизено до някои доста детински прояви и добре познати лафове. Акцентите са върху това до колко Тор е в добри отношения с брадвата си и чука си и върху вече популярните му кози и тяхното крещене, което, между другото, е базирано на meme с песен на Тейлър Суифт – е ако това вече е летвата за хумор на прилично ниво, не знам какви първобитни крясъци и “високоинтелигентни” разговори с неодушевени предмети ще ни очакват по-нататък.
★ А бе накратко казано – сюжетът куцаше. В опитите си да избягат от мултивселената и да затворят приключението в някакви времеви и пространствени граници, Уайтити и Робинсън са направили сценария на моменти даже още по-абсурден. Възхищавам се на проактивността на Тайка и на факта, че е режисьор, сценарист и актьор едновременно, но някои недомислици като това с групата деца към края на филма и маловажността и ниската степен на влияние върху развитието на сюжета на иначе по-главни персонажи (или пък нови и интригуващи такива) в случая му изиграват лоша шега. Историята щеше да е чудесно разказана, да провокира интерес и да покаже в различна светлина своите герои … ако нямаше още няколко филма преди това, които вече са го направили.
★ В този ред на мисли, харесвам и винаги съм харесвал Натали Портман, но тук завръщането ѝ честно казано ми се стори излишно. Да, в предишните филми историята ѝ не завърши по най-добрия начин и да, тук получаваме по-ясно и завършено развитие на персонажа, и да, знам, че това, което ѝ се случи, все пак го има в част от комиксите и въпреки това останах с чувството за претупан сценарий. Джейн Фостър беше сложена там сякаш просто да запълва дупки в сюжета и да го движи напред (и то не особено успешно), което трябва да ви говори достатъчно за това колко е бил пълноценен той иначе. Колкото и да се опитваше Портман (а тя наистина го прави), така и не успя да събуди някакъв интерес у мен към персонажа ѝ или към това, което ѝ се случва, като изключим може би факта, че визуалната трансформация от Джейн към Тор и обратно наистина беше добре направена.
Нямаше как да не го споделя с вас – What If … Kratos was in the MCU
★ За сметка на това пък на другата крайност беше героят на Крисчън Бейл. Лично за мен много по-добре изграден и с определено доста по-интригуваща история образ, който получи своя момент в лицето на актьора. Все по-честа става практиката хора, утвърдили се с топ изпълнения във вселената на DC, да се прехвърлят към Marvel (обратното май няма чак толкова примери), но в случая на Бейл това няма особено значение, тъй като той определено знае какво прави и успява да открадне всяка сцена, в която се появи.
★ Тук нещото, което не ми хареса, е че по-скоро не успяха да се възползват от потенциала на “касапина на богове” и обидно малкото екранно време, което Гор получи, е може би основната причина героят му да изглежда недоразвит и да остане леко в сянката (и буквално, и преносно) на своите колеги. А и друго нещо – изглежда сякаш наистина са гонили по-скоро визията на Кратос, отколкото на комиксовия Гор (отворете изображения на двамата и ми кажете на кого прилича повече с този грим) и ако е било така, то поне да бяха дали малко повече история на героя и да бяха показали малко повече зрелище и епични схватки с богове – хората, играли “God of War” (или досетили се от снимката по-горе), ще ме разберат.
★ За да приключа темата с героите, като цяло мога да заключа, че очаквах доста повече от главните действащи лица, а те се оказаха най-разочароващите. Затова пък поддържащите роли бяха супер приятни за окото и всъщност бяха доста качествена и достоверна интерпретация на героите, които представяха – вземете един Ръсел Кроу, например, който избухна с чудесна екранизация на Зевс, от нелепия му костюм до начина му на говорене и маниерите му. Е, и тук имаше някои изключения – като Сиф, която беше по-скоро камео, отколкото имаше някакъв смислен диалог с Тор. Тези, които обаче наистина бяха предвидени като камеота, бяха може би една от по-интересните и оригинални части на лентата – спомнете си всъщност доста акуратния театър, който малко или много служеше като бързо напомняне на случилото се досега.
★ Откъм ефекти лентата също не блестеше с кой знае какво. Е, очевидно наистина блестеше на моменти, най-малкото защото имаше предупреждение за хората с признаци на епилепсия в началото на филма, но извън това честно казано нямаше почти нищо, което да прави голямо впечатление. Признавам си, че на фона на всичката шарения, дъги и блестящи неща, черно-белите сцени бяха готини и успяха да изпъкнат и да придадат нужното по-мрачно настроение на кадрите. Съответно елементите, които бяха в доста по-ярък цвят в сравнение с тъмните нюанси на злодея на филма, контрастираха добре на обстановката. Саундтракът беше окей, този път очевидно основната тема беше сменена от Led Zeppelin на Guns ‘n Roses, около което, разбира се, се въртяха и част от шегите, и основния “вайб” на лентата, но в общи линии това май е всичко, което може да се отбележи като по-интересно за него.
Понеже така или иначе вече намесих и видео игрите – ако не ви е омръзнало от крясъците на Toothgnasher и Toothgrinder, пуснете си един Goat Simulator, за да усетите и вие какво е да си суперкоза.
Ако трябва да обобщя всичко казано досега в няколко изречения, бих казал с лека тъга в сърцето, че “Тор: Любов и гръмотевици” е по-скоро крачка назад спрямо своя предшественик, а и по никакъв начин не помага в разгръщането на потенциала на Фаза 4 на MCU. Разбирам идеята, че искат да представят героя в много по-различна светлина от скучноватите и мрачни първа и втора част и че основната целева аудитория този път е значително по-младата такава, която ще си умре от кеф на подобна разтоварваща и пъстроцветна продукция. Знам ли, може би донякъде и аз съм остарял вече за подобни ленти и съм твърде предубеден за това какво да очаквам или просто вече трябва да е наистина нещо “уау” във всички аспекти, за да ме впечатли.
Не трябва да забравяме и че Тор е първият герой в MCU с четири самостоятелни филма като по всичко изглежда, че може този дори и да не е последният, което донякъде е и индикация, че може би дори и Кевин Файги и екипът му не са решили напълно все още какво точно ще се случи оттук нататък с бога-супергерой. Разбирам и че всичко досега служи, подобно на филмите от Фаза 1, за поставяне на основите на това, което евентуално ще се случи. Но докато досега виждахме основно нови лица, които евентуално ще влязат в ролята на новите супергерои-любимци на публиката, тук виждаме вече много добре познати физиономии, които по-скоро са ударили “reset” бутона на своя прогрес досега или в най-добрия случай тъпчат на едно и също място.
Не знам дали и (У)Тайка Уайтити ще се завърне за загатнатата в бонус сцените (за която, между другото, съм сравнително оптимистичен, тъй като показаното лице е сред любимите ми герои от друга продукция) нова част и дали ще работи със същия екип (но пък от друга страна ще е странно, ако не са поне в по-голямата си част същите хора, на фона на случилото се), но ако реши да се пробва отново се надявам този път наистина да си води поне някакви бележки от обратната връзка от критици и фенове. В крайна сметка, потенциал в героите му все още има, а и на някои от нас ни се нрави по-екзотичният му хумор, режисьорските му похвати и визуалната репрезентация на идеите му, но все пак е хубаво да има предвид, че идеята за “повече от същото” невинаги води до качествени резултати и настоящото му творение е пример за това.
При всички положения вярата и подкрепата от наша страна като фенове трябва да останат, въпрос на време е да видим до каква степен те ще бъдат оправдани с предстоящите продукции (да, “Пазителите на галактиката 3”, в теб ми е надеждата). А дотогава, както загатнах, ако филмът не ви е заредил достатъчно или търсите друго подобно развлечение като мен (или пък моето ревю по някаква причина ви е отказало да гледате филма – по-добре не ме слушайте), то може спокойно да насочите вниманието си към очертаващото се по-адекватно и със сигурност по-епично приключение, което се задава на хоризонта и което още с името си вече предвещава много приятни емоции – “God of War: Ragnarok”.
