"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта”

Нека започнем директно – Доктор Стрейндж е може би един от любимите ми герои в MCU вселената и за мен една от най-силните origin истории в поредицата беше точно неговата. Затова трябва вече да ви е ясно, че дълго обсъжданото продължение на неговия разказ беше една от най-очакваните за мен продукции от Фаза 4 на вселената и честно казано никакви спекулации, реклами и каквото и да е друго не можеха да ме разубедят да го гледам. Добавете към това и факта, че на режисьорския стол застава не кой друг да е, а Сам Рейми, за чието влияние върху моята връзка с киното писах вече още в ревюто за Спайдър-Мен, както и всички мини-сериали, които видяхме в последните две години да излизат от Marvel и които малко или много се превърнаха в канон за поредицата, служейки или като самостоятелни origin истории, или като предпоставки за това, което ще се случи в последствие.

Затова нека започнем директно от нещата, които трябва и е хубаво да знаете за “Доктор Стрейндж 2” (ще го наричам така за по-кратко). Очевидно всички вече трябва да сте запознати с мултивселената, дори и да сте пропуснали част от Marvel нещата, излезли напоследък извън големите киносалони, но пък дори и да не сте, няма проблем. Филмът на Рейми е, логично, донякъде продължение на “Доктор Стрейндж”, но по-скоро е директно продължение на минисериала “WandaVision” и въпреки това може да бъде разглеждан и като самостоятелна единица, защото, макар и набързо, дава достатъчно ясна представа за какво иде реч и какво може да очаквате оттук нататък. Както вече споменах, зад камерата този път е Рейми, който заменя режисьора на първия филм Скот Дериксън, и това си личи във всеки един кадър на филма, но за това по-късно. Основните действащи лица също се завръщат и леко се обогатяват и подмладяват като виждаме и някои очаквани и не толкова появи, но и за тях също ще стане въпрос по-нататък в ревюто.

Стрейндж Епизод 1: Странна заплаха
Стрейндж Епизод 2: Зомбираните атакуват

Но стига толкова обща информация, нека си говорим за съществените неща. В този ред на мисли е редно да разгледаме филм от подобен калибър както му подобава – в няколко различни измерения. Затова ви представям “Мултивселената на Мартовците” (ужас, дано наистина не стане някога реалност), където ще видите и чуете няколко гледни точки по различните аспекти от филма на моите алтер егота. Представям ви Марто-2149 (die-hard комикс фен, т.е. зомби), Марто-838 (обикновен фен, т.е. слаба работа) и Марто-616 (wannabe драскач, т.е. аз). Hint: Ако не сте разбрали, мнението на последния е това, което реално мисля за филма, но част от нещата се припокриват и с останалите две мнения. И понеже, типично за мултивселена, нещата май вече се омазаха, нека да караме по същество.

Стрейндж Епизод 3: Отмъщението на илюминатите
Стрейндж Епизод 4: Нова злокоба

Марто-2149

Режисура

Някои режисьорски решения определено няма да се понравят на по-закоравелите фенове, особено на фона на всичките спекулации и тийзъри, които се изсипаха преди премиерата на филма. Изтеклата информация за изрязани около 40 минути екранно време определено намеква колко много допълнително съдържание е било предвиждано и имайки предвид, че говорим за “мултивселена”, очевидно беше да очакваме малко повече фен сървис от видяното.

Сюжет

Както стана ясно по-горе, определено липсата на част от най-силно обсъжданите герои и камеота ще се усети от феновете и доста от тях най-вероятно ще са разочаровани. На повечето няма да се хареса и това, че дори и показаните такива имаха доста мимолетно присъствие и останаха сякаш в сянката на главните герои. И като споменахме и главните, на моменти филмът не се чувства като “Доктор Стрейндж 2”, а като соло филма на “Алената вещица”, в която просто Стрейндж участва по стечение на обстоятелствата, подобно на “Спайдър-Мен: Няма път към дома”.

Самата Уанда пък от своя страна претърпява доста рязка промяна от начина, по който сме свикнали да я виждаме и дори и с контекста, който “WandaVision” дава за това какво, защо и как се е случило, пак за някои този преход от отмъстител към антигерой ще се стори твърде остър и дори ненужен. На моменти може би е и малко в излишък това постоянно натякване на LGBTQ+ и нуждата винаги да има такъв персонаж, в случая в лицето на Америка Чавес.

Каст

Говорейки за актьорския състав, няма как да не се завъртим пак около темата за камеотата, тъй като те бяха най-големият коз на лентата. Такива, за съжаление, със сигурност няма колкото очаквахме, а тези, които ги има, нямат достатъчно възможност да блеснат с нещо грандиозно – надеждата все пак остава това да се случи в бъдещи филми, макар не и по начина, по който бяха представени.

На някои дори и вече сигурните персонажи за последващи филми като Америка няма да се понравят, просто защото девойката все пак още е на 16 и тепърва навлиза в сериозното кино, а нейната роля хич не е от незначимите. Истината е, че Олсън и Къмбърбач изнасят този филм на ръцете си (по-скоро – с ръцете си, все пак говорим за магия), с всичките си образи и дори силни подкрепящи изпълнения като това на Уонг и МакАдамс не могат за заличат напълно чувството за леко претупана и недоразвита напълно история.

Визия

Визуално филмът изглеждаше страхотно – прескачането от вселена във вселена не беше дразнещо окото, битките бяха наблъскани с много магия, хвърчащи предмети, портали и красиви ефекти, а и хорър елементите бяха доста сдържани и ненатоварващи, но придаващи различен привкус на лентата.

Звук

Саундтракът е страхотен, няма какво да се лъжем. Колаборацията между Сам Рейми и Дани Елфман очевидно не се е променила през годините, а и работата на последния по предишни продукции от MCU е достатъчен показател, че знае как се озвучава супергеройски филм от такъв ранг.

Марто-838

Режисура

Имайки предвид, че Рейми не се е занимавал с комиксово кино от последния си “Спайдър-Мен”, който не беше от най-запомнящите се, “Доктор Стрейндж 2” е малко или много постижение за него на фона на мащабите и очакванията, които носи със себе си. Не трябва да забравяме все пак, че не всеки нов филм в MCU трябва да е crossover на няколко други, особено когато в заглавието си носи името на конкретен герой, а не нещо от типа на “Отмъстителите” или “Х-мен”. В това отношение лично за мен Рейми разказва една достатъчно впечатляваща и различна история, за да даде необходимата на филма и героите му идентичност.

Сюжет

В сюжетно отношение филмът със сигурност не блестеше откъм куп звезди и много изненади, но определено ми се стори доста логичен и интригуващ. За някои от толкова силно спекулираните камеота дори съм доволен, че ги нямаше. За други пък екранното време беше оправдано, макар и кратко, просто защото идеята беше по-скоро да бъдат само представени в MCU, отколкото да получат пълнокръвен и добре развит персонаж.

Преходът на Елизабет Олсън може би беше леко внезапен и объркващ за хората, гледали единствено трейлърите, но от друга страна успяваме да видим и от Уанда коренно различни образи, които си личат не само по дрехите и грима, но и по поведението. Смяната на костюма, между другото, се е получила доста удачно и определено още на това ниво си личи промяната в настроенията ѝ.

Каст

Неоспорим факт е, че Олсън и Къмбърбач крадат шоуто и тук като първата даже повече от очакваното. Това незадължително е лошо нещо – за Уанда дори напротив, Елизабет Олсън с този филм за мен се утвърди като може би най-силният и най-ясно изразен женски персонаж досега в MCU. Може спокойно да си направите една справка с участията и досега и да видите стремглавия ѝ прогрес от “Ерата на Ултрон” насам. Същото може да се каже и за Бенедикт Къмбърбач, чийто герой не е пропускал филм с много герои събрани накуп откакто се появи, а и соло филмите му въобще не са за подценяване.

Сочил Гомес пък, напук на всички критики, за мен прави изключително силен дебют в холивудски блокбъстър и то на все още крехката възраст от 16г., за което 90% от младежта могат само и да си мечтаят, а бъдещето тепърва е пред нея. Сигурен съм, че с помощта на вече опитните си колеги или пък новобранците, които ще са на същата вълна като нея, ще успее да се утвърди в някакъв момент като един от запомнящите се марвълски супергерои.

Визия

Всяка реалност, през която героите преминаваха, без значение дали я виждахме за стотни от секундата, беше изпипана и имаше своя уникална идентичност. Цветовете преливаха, но определено преобладаваха нюансите на Алената вещица и всеки неин сблъсък с друг герой беше пир за сетивата.

Звук

Озвучението е в абсолютен унисон със случващото се на екрана и дори по-мрачните тонове спомагат за отличаването на чувството за лудост, което засилва напрежението и се крие и в заглавието на филма.

Марто-616

Режисура

Развитието на филма, нотката хорър и начина на заснемане на определени сцени са супер типични за запознатите с творчеството на Рейми и много ясно се вижда, че това е негов филм. Добрата новина е, че определено е имал свободата да направи лентата по свой вкус и това си личи във всеки един кадър. Още по-добрата е, че въпреки изрязаните допълнителни минути, не останах с чувството за незавършена история, имайки предвид и че тези промени няма да останат забравени, а със сигурност ще намерят мястото си в бъдещи итерации.

Сюжет

Както вече загатнах по-горе и сте видели и в гледните точки отляво, сюжетът определено е една от най-обсъжданите и полярни теми във филма. И да, определено тук-там имаше недообмислени неща, най-малкото около репликите на илюминатите, както и някои по-слаби опити за вкарване на чувство за хумор в иначе по-мрачните сцени. Въпреки това, видяхме няколко различни превъплъщения на Стрейндж, няколко предполагаеми и вече потвърдени или добре познати герои (които се надявам, че няма да останат само камеота) и доста препратки към други филми, вече минали или бъдещи.

Основният двигател на сюжета в лицето на Америка Чавес също ми се стори като добро попадение, особено имайки предвид, че Marvel усилено вървят в посока “младите отмъстители” и от няколко филма (и сериали) вече малко по малко виждаме как започват да се събират, което определено е здравословно за поредицата, особено когато няколко от утвърдените и обичани звезди вече не са част от нея.

Каст

Без да навлизам в повече излишни детайли, на моменти определено се усещаше, че героят на Олсън взима надмощие над този на Къмбърбач не само чисто като магически супергерой, а и като актьорско присъствие. Със сигурност обаче не останах с чувството, че Стрейндж е второстепенен персонаж в собствения си филм и макар и да не видяхме кой знае какво развитие в него, за мен актьорът си остава една от най-стабилните и убедителни суперзвезди в MCU.

Останалите от актьорския състав, макар и с по-скоро наистина второстепенни роли, също правят прилични включвания и успяват да развият или доизградят до някаква степен своите персонажи.

Визия

Останах впечатлен от визията, костюмите и грима на актьорите и колко ясно си личеше трансформацията например на Олсън от Уанда в Алената вещица или на Къмбърбач в различните му превъплъщения. PG-13 рейтинга беше разтегнат до максимум и на места дори имаше по-брутални и кървави моменти, което си е направо впечатляващо за филм с подобна категория. Всеки един кадър от различните вселени си беше достоен за рамкиране, което не може да се каже за особено много филми.

Звук

Музиката определено е на високо за поредицата ниво и си личи, че макар и един човек да е работил основно по него, повече глави са го композирали. Добавете към това и симфониите на Бах и Бетовен и получавате една от най-оригиналните и страхотни аудио-визуални 1-в-1 битки, които Стрейндж и алтер егото му можеха да ни предоставят.

Стрейндж Епизод 5: Защитниците отвръщат на удара
Стрейндж Епизод 6: Завръщането на анимираните

Ако трябва някак си да обобщя нещата и да вземете най-важното от всичко досега, казано от трите ми Аз по-горе, мога да заключа няколко неща относно “Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта”:

  • Филмът не е нито изцяло свързан с мултивселената, нито пълноценен филм конкретно що се отнася до Доктор Стрейндж, но въпреки това е изключително солиден и изпълнява всички цели, които си поставя.
  • И да, тези цели бяха малко заблуждаващи заради всичките клипове и информация, с които се спекулираше и чиято липса в реалния филм доведе до доста критики от феновете. Въпреки това, за мен Рейми е имал много ясна представа какво и как иска да направи и резултатът е налице – топ соло филм, който не е излишно претруфен, за да бъде отместен фокуса от реалните действащи лица.
  • Затова пък е наблъскан с ефекти, както визуални, така и звукови, а понеже го гледах на 4D, дори и такива, влияещи на другите сетива – в това отношение филмът си е зрелище и определено си заслужава посещението ви на киносалона.
  • Камеотата и препратките не са “лудницата”, която се очакваше да са, но за мен са задоволителни и тези 40 минути, които умишлено са били махнати оттук, със сигурност ще бъдат разпръснати подобаващо по свързаните и предстоящи поредици.
  • Предхождащите (и евентуалните последващи) този филм сериали вече стават почти задължителни, особено “WandaVision” и “Loki”, най-малкото, за да получите повече контекст какво точно се случва, но и те сами по себе си определено не са за изпускане. Да не говорим, че филмът черпи доста идеи от любимия ми епизод от “What If” и най-якото – реализира ги доста обстойно в live action версията.
  • Бонус сцените са две, останете поне за първата (втората си е абсолютен трол в стил Marvel) – бъдещето на Стрейндж, поне доколкото не е обвързано с други (познати главни) герои, а с развитието на неговия, определено се очертава доста интригуващо.

Може би изпускам и още нещо, но честно казано мисля, че всичко написано горе е достатъчно да ви даде представа какво да очаквате или ако вече сте го гледали, поне какво очаквах и видях аз. В крайна сметка, мнозина сложиха точка на Marvel вселената след “Endgame”, но в действителност Фаза 4 тепърва се разгръща и вече започва стремглаво да набира сила и лично аз нямам търпение да видя в каква посока ще поеме MCU оттук нататък. А имайки предвид, че Кевин Файги и компания вече са планирали поредицата поне 10 години напред (и не се знае дали няма да продължат и още), а и че не само че нови и нови комикси с различни идеи и виждания се появяват всеки ден, ами и вече адаптирани такива се присъединяват към разширената филмова вселена на Marvel, съм сигурен, че ние, феновете на този тип кино, няма да спрем да получаваме причини да гледаме и да се радваме на подобни продукции.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *