Както вече си говорихме, филмите по игри обикновено не стават. По тази причина всеки уважаващ себе си геймър-киноман подхожда към всеки следващ опит с доста голяма доза скептицизъм, и то с право. Въпреки това, за някои определени адаптации е възможно да се появят някакви очаквания и то в случай че наистина сте играли и харесвате първоизточника. Е, в моя случай нещата изглеждат точно така.
Преди да започнем да говорим за каквото и да е, искам да дам малко разяснения за незапознатите. „Tomb Raider: Първа мисия“ е филм, базиран на едноименната игра, излязла през 2013 г. Държа да подчертая, че както филмът, така и играта нямат абсолютно нищо общо със средняшките адаптации на поредицата, в които участва Анджелина Джоли. Причината е проста – „Лара Крофт: Томб Райдър“ и слабото му продължение са базирани на първите игри от поредицата (или поне героинята е, историята не толкова), докато новият филм е адаптация на своеобразния рестарт на поредицата, за който споменах вече, където имаме изцяло нов облик на героинята, нови геймплей механики и, а бе, като цяло, изключвайки оръжията, почти всичко е ново. Казвам всичко това с единствената идея да избегна безсмислени въпроси от вида на: „Защо е нова героинята?“, „Защо е различна историята?“ и „Къде е Анджелина Джоли?“ (за това последното имам прост отговор – Алисия Викандер е и по-красива, и по-подходяща за ролята, напук на всичките мнения на критиците).
Първите детайли за новият „Томб Райдър“ не изглеждаха особено обещаващи, тъй като тогава разбрах, че режисьор ще е Рор Утхауг. А бе някой знае ли кой въобще е този? Трябваше ми кратко ровене в Google, за да разбера, че все още нищо не ми говори. Въпреки това, с течение на времето (т.е. с появята на трейлърите) работата му върху лентата изглеждаше доста добре (на база видяното в трейлъра, разбира се). Е, в крайна сметка мога да кажа, че режисьорският екип се е справил доста прилично, при положение, че говорим за никому неизвестен норвежец, на когото е била поставена задачата да прави филм със 100 милиона бюджет и то в жанр, където да успееш е едва ли не мит. Въпреки някои странни решения, Утхауг е успял да улови и предаде духа на играта в своето творение без излишно да натрапва своя стил на режисура или да променя оригинала.
Това е една от доста готините идеи на Утхауг за разчупване на леда преди началото на историята и, колкото и да е странно, може би най-добрият екшън сикуънс в целия филм.
Там, където филмът обаче учудващо впечатлява, е всъщност цялостното усещане за доближаване до оригинала, което оставя. Хареса ми, че тук всъщност са се опитали да докарат от чисто сюжетна гледна точка историята и макар да има някои доста големи разлики (доста детайли липсват, но това е разбираемо, при положение че говорим за open-world игра и бруталността е доста занижена, но това идва основно от PG-13 рейтинга), Утхауг и компания са успели да хванат есенцията на играта и да предоставят всъщност една доста по-реалистична версия на приключението, което си е достатъчно постижение.
Очевидно е праволинейното и предвидимо развитие на сюжета, но в крайна сметка игрите за Лара Крофт никога не са се славели толкова с кой знае колко заплетена история, колкото с готин и разчупен геймплей и различни възможности за изследване на света, които лично аз мисля, че са поднесени на едно прилично ниво във филмово отношение (е, можеха да се постараят малко повече с гробниците, все пак говорим за „tomb raider“, т.е. би следвало да се изследва повече, но за 2 часа времетраене не мисля, че имаше как да го разтегнат повече, особено при наличието на неизбежната и въвеждаща в цялото действие предистория).
Откъм ефекти имаме няколко доста добри попадения в напрегнатите моменти, но като цяло нищо кой знае колко впечатляващо. 3D-то е абсолютно излишно и дори бих препоръчал да се гледа без него, защото единственото, което може да ви донесе, е главоболие. „Tomb Raider: Първа мисия“ може обаче да се похвали и със страхотна аудио част. Версията на „Survivor“ още от трейлъра на лентата е доста добро попадение и подходящ избор за тона на филма, а в последствие, както ще се убедите и сами, имаме и доста добър саундтрак.
А това пък е един от най-реалистичните и същевременно най-добре заснети (спрямо оригинала) моменти в целия филм или както гласи мотото и на играта – “A Survivor Is Born”.
Освен това дребните, но всъщност изключително важни, детайли като кирката (основното средство за катерене и в играта), лъкът (съответно основното средство за отстраняване на противниците), облеклото (което е почти едно към едно с игровата Лара) и до голяма паркурът са налични и като изключим, че очаквах малко повече катерене с кирката, са представени доста добре. Последната сцена на филма ни предоставя и черешката на тортата чрез знаменитите оръжия на Крофт, които или вече много добре познавате, или сами ще видите, и които, надявам се, говорят само за евентуално продължение („Rise of the Tomb Raider“ например? – А, дано!).
Всичко това нямаше как да бъде възможно без нужния каст и тук имаме едно (красиво) лице, което изпъква, и това е Алисия Викандер. Разликите с Джоли са очевидни (особено физическите), но си личи, че Утхауг и екипът му нарочно са подходили по този доста по-различен (но от игрова гледна точка – абсолютно правилен) начин и съответно това е аспектът, който най-добре се е получил в целия филм. Лара е млада, неопитна, с доста объркващо и донякъде нелогично минало и мислене, но все пак доста гъвкава, корава и изобретателна. Личи си, че месеците тренировки са имали ефект и Викандер спокойно може да получи още една награда за еволюция от обикновен изкуствен интелект в женски Индиана Джоунс.
Зад гърба й остават Даниел У, чието присъствие е по-скоро за задвижване на сюжета и нищо повече, защото десетте му реплики по време на 120-те минути не влияят нито на Лара, нито на събитията, които се случват, както и Доминик Уест, който играе ролята на (полу-)делия остарял Крофт и изпълнява горе-долу същата функция, но с малко повече драма и борба срещу древното зло. Достоен опонент на Викандер виждаме в лицето на Гогинс (един от най-добрите образи в „Праведен“), който в случая е един малко по-различен злодей, което му дава една харизма (нещо много подобно на впечатлението, което ми направи, когато го гледах в „Омразната осморка“) и съответно му помогна да се впише в иначе идиличната приключенска картинка и наистина ми допадна като персонаж. Другите са общо взето статисти, които са едва ли не там, за да има кой да умира от капаните в гробниците или стрелите на кака Лара, но все пак трябва да има и такива, нали?
Личи си, че създателите на филма доста са се постарали да докарат Лара Крофт чисто визуално и мисля, че са свършили страхотна работа най-малкото в този аспект.
В крайна сметка, „Tomb Raider“ не беше нещо грандиозно или невиждано, но не успя и да ме разочарова (за разлика от „Assassin’s Creed“, където половинката на Викандер всячески се опита да оправи нещата, но в крайна сметка и той, и Алисия стават донякъде жертви на посредственото кино, свързано с иначе катастрофалния жанр за адаптации по игри), което все пак си е плюс. Филмът със сигурност не може да бъде наречен „блокбъстър“, както е модерно напоследък да се казва, но мисля, че е достатъчно качествен, за да даде доста добра представа как изглежда новата кака Лара, и достатъчно добре поднесен, имайки в предвид откъде изхожда (и не, не е чак оттам, откъдето си мислите). Не знам вие (или по-скоро геймърската част от вас) какво мислите, но аз лично мисля да преиграя оригинала още веднъж и спокойно, за разлика от предишните опити по темата, да включа филма сред челните позиции в личния си Топ 5* на адаптации по видео игри.
7.1 / 10
* – С риск да се повторя, не че това е фактор за добри филми, тъй като в този жанр такива няма, но на фона на останалите, този е почти нешлифован диамант.
