Ако трябва да съм честен, много съм раздвоен. Неслучайно започвам това ревю така, имайки предвид, че ще си говорим за един от може би най-спорните филми на годината, за един от тези филми, които може би твърде дълго чакахме и всички перипетии, през които премина, не правеха нещата по-оптимистични. И все пак, става въпрос за най-накрая появилия се на големия екран самостоятелен филм за Бари Алън във вече почти загиналата DCEU, която само чудо (Гън) може да спаси с неизбежен рестарт. Всъщност това е и може би една от основните причини за всички полемики около този филм, но малко по-късно ще си поговорим и за тях.
Да се върнем на това, с което започнах – наистина съм на кантар и ако ме бяхте питали преди 1 седмица, щях да ви кажа, че този филм въобще не си заслужава да се гледа и не е нужно да си давате парите за него, защото няма да има особен смисъл и няма да афектира по някакъв начин на предстоящите филмови творения на DC. Сега обаче, след като абсолютно спонтанно реших да му дам шанс и го гледах на кино, мога да заключа, че филмът всъщност ми хареса. И толкова. Да, не беше нещо кой знае колко епично, но пък на фона на минималните ми очаквания успя да ми задържи интереса, да ме впечатли като зрител с няколко готини момента, да събуди позабравения в мен Батман фен от детството ми и с две думи да ме накара да се чувствам доволен, че дадох шанс точно на него. Монетата винаги има две страни и тук също ще видите малко от шизофреничните ми мисли, породени донякъде и от общото мнение на критици и фенове, но в действителност “Светкавицата” за мен постигна това, за което отидох – да не мисля за нищо друго, да се фокусирам върху флашпойнт-а и да се забавлявам със случващото се на екрана, че даже и да взема най-накрая да прочета отново комикса, който имам и толкова време отлагам, свързан с кулминационното събитие в историята на супергероя.
Batcave-а си е радост за окото във всякаква форма и продукция, тези в него – според зависи.
Нека започнем с това, което едното ми Аз определено не хареса – т.е. очевидното и може би една от главните причини “Светкавицата” да откаже много фенове и да се превърне (по-скоро очаквано) в боксофис провал. Всъщност причини за хейт и оплюване можем да търсим много, но това, с което DC се застреляха в крака, беше официалното обявяване на новия да го наречем Gunnverse, както и на изваждането на Хенри Кавил от каквито и да е потенциални роли в новата супергеройска вселена (ей, не им стигаше, че удариха по “Вещерът”, ми и по другото най-мило трябваше, ама както и да е, това е друга тема). Добавяйки към това и доста посредствения “Черният Адам” и вече безсмислената му бонус сцена, както и меко казано слабото продължение на “Шазам”, последните пирони в ковчега на DCEU вече бяха забити и множеството отлагания на “Светкавицата” реално обрекоха филма на оскъдни доходи, оскъдни оценки и оскъдна зрителска любов. Да не забравяме и факта, че малко или много вече сме гледали Флаш, макар и под името Грант Гъстин, цели 9 сезона и въпреки че лично аз издържах някъде до третия, преди да ми стане скучно, със сигурност и хората, които са го изгледали до края малко или много са се нагледали на героя и неговата заявка, че е най-бързият жив човек на земята, докато, естествено, не се появи някой по-бърз.
Е, другото ми Аз ще каже, че тук поне липсва тази вече банална за Флаш фраза и съревнование със себе си и хубавото е, че в действителност филмът е една доста прилична, придържаща се в общи линии към източника и добре разказана история, която не само дава на Светкавицата идентичност на фона на останалите от Лигата на справедливостта, поне доколкото я има все още в този ѝ вариант, но и може спокойно да съществува като напълно самостоятелна история. Всъщност за мен едно от основните неща, които правят филма интригуващ и заслужаващ вниманието на зрителите и което донякъде оборва критиките, споменати по-горе, е точно това – не знам дали заради ясните обстоятелства покрай бъдещето на DCEU или не, но Мушети и компания са успели да създадат един самодостатъчен сюжет, където герои, които вече сме виждали, могат да бъдат приети като камеота, където има и доста готини хрумки и още неочаквани камеота, където бонус сцената не предващава нищо специално и дори е излишна (освен ако не я приемаме като мийм донякъде), където виждаме прилично чувство за хумор, препратки, култови фрази и нотки на носталгия към класически ленти и герои.
NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-NA-BATMAN.
Понеже горното може би звучи малко абстрактно, нека разгледаме по-конкретно някои ключови аспекти, които защитават и двете позиции, за да ви покажа по-ясно къде “Светкавицата” може би се проваля и къде по-скоро останах удовлетворен от това, което видях:
От сюжетна или визуална гледна точка има вероятност доста голяма част от вас да останат разочаровани. И все пак си мисля, че нещата в тези аспекти бяха достатъчни гледаеми, за да задържат интереса. Да, слоу моушън-а можеше да е заснет по-добре, визуалните ефекти на някои места изглеждаха като правени за първия Батман филм на Кийтън, CGI-ът на места беше меко казано слаб, но пък костюмите бяха изпипани и автентични, интеракциите на двете Светкавици бяха шарени и готини за окото, липсата на излишно 3D също винаги е плюс в моя списък. На места ще чуете няколко от тематичните песни на героите, на няколко места ще чуете класически парчета, което за мен е още един признак за добър саундтрак. И да, както и този параграф не е, така и филмът във визуално и звуково отношение не е нищо впечатляващо, но за мен беше достатъчно комиксово издържан, за да не развали ефекта от иначе страхотните комиксови изображения, които ще видите във “Флашпойнт”.
И като споменахме ключовото събитие в историята, по-запалените фенове най-вероятно ще открият доста неща, които липсват или които са ненужни, особено в последната част на филма, но за мен представата за това как трябваше да изглежда сценарият беше доста повърхностна и общо взето видях точно това, което очаквах и което за мен е достатъчно. Екшънът беше на ниво, чувството за хумор ме накара да се усмихна повече пъти, отколкото си мислех, така популярните за филми от подобен жанр Easter eggs също бяха налице и ме караха вътрешно да се зарадвам всеки път, когато ги открия или схвана намека без да ми бъде навиран в лицето. Е да, обясненията на време-пространствения континуум с чиния със спагети може би не беше най-гениалното нещо, измисляно някога, но пък и то беше част от нещата, които оставят чувството у зрителя за прост и разбираем сюжет. А в крайна сметка аз отидох точно за емоционално разтоварване и това получих – два часа забавление без да има нужда да си напрягам кой знае колко мозъчните клетки.
Бари Алън когато разбере за боксофиса на филма си и се чуди дали не е време за втори флашпойнт.
И тъй като тук пак стигаме до момента, в който ми се иска да отбележа няколко по-специфични неща за главните действащи лица, без излишни спойлери, нека разгледаме малко по-подробно по-важните герои:
Светкавицата – няма да влизам в особено много детайли, по-заинтересованите от вас предполагам са видели и прочели достатъчно за “приключенията” на Езра Милър, но си е факт, че той бързо се превърна малко или много в лошото момче на DC. На фона на спекулирания за ролята добродушко Гъстин, напълно нормално беше основните критики да са насочени към актьора. А и, честно казано, лично за мен предишните му въплъщения в ролята не бяха особено убедителни така или иначе. Ако се абстрахираме от личния живот на актьора обаче и погледнем към ролята му тук, ще видим нещo съвсем различно – Милър успява да направи едни доста приятни за гледане две от своите амплоата и с леки подмладявания и козметични промени, но доста солидни разлики в характерите, в един момент наистина ме накара да възприемам Светкавицата от настоящето и от алтернативната реалност като два съвсем различни персонажа и направо два различни актьора. Това само по себе си си е постижение, защото дори и Бенедикт Къмбърбач беше малко или много същият във всичките си версии в “Мултивселената на лудостта”. Честно казано, Гъстин ми поомръзна доста бързо в сериала със същото име и не знам, може би и доста по-краткото присъствие на Милър в ролята тук е повлияло (въпреки че общо взето беше на екран в 99% от времето през тези 140 минути), но в крайна сметка останах доста приятно впечатлен чисто от актьорското присъствие на героя, а за мен това е достатъчно за добре изиграна роля.
Батман – на всички им беше ясно, че ако този филм има “крадец на шоуто”, то това ще OG Батман. Хубавото е, че всички се оказаха прави. Майкъл Кийтън е абсолютно в свои води в тази роля и версията му на дъртия Човек-прилеп му пасва повече от перфектно. Фразите, които са му почти запазена марка, са чудесни one-liner-и, батмобила и самолета в подходяща форма са налице, олд-скуул джаджите и типичният костюм също – реално Кийтън има всички предпоставки да ни върне 30 години назад и да удари по носталгичното слабо място като същевременно малко или много обезличи присъствието на Батфлек в лентата. Не че Бен Афлек е лош Батман – напротив, даже гонката му с мотора е една от качествените екшън сцени във филма, просто харизмата на Кийтън е едно от спасенията на лентата на фона на всички други кастинг избори и съм сигурен, че по-голямата част от вас, които евентуално обмислят да гледат филма, ще го направят точно заради него, и с право. Иска ми се да избегна излишни спойлери, затова ще кажа само, че се радвам, че Батман в тази вселена получи доста задоволително развитие и си мисля, че die-hard феновете на 90-тарските филми ще го оценят.
Този път поне тактично битката се водеше насред пустошта, а не в центъра на града.
Супермен – реално получаваме Супергърл, но нарочно го написах така, тъй като все пак Светкавицата и Батман търсят Супермена на тази вселена. И тук неизбежно пак се връщаме на Хенри Кавил и неговата очевидна липса (спойлер или не, няма да го видите тук), което обаче, лично за мен, както и да го гледам тук по-скоро е плюс. Без значение дали сте очаквали да го видите или не, напълно логично е в алтернативна вселена героят да изглежда по различен начин – в случая, даже и с различен пол. Важното е, че Саша Кейл гледа също толкова лошо и удря също толкова здраво. Е, битката ѝ със Зод не беше чак толкова деструктивна, колкото тази в “Човек от стомана”, но имаше своите моменти. Въпреки че за Саша това е първа по-главна роля и че с оглед на сюжетното развитие не се знае дали ще се появи пак в това си амплоа, на мен поне доста ми допадна и с удоволствие бих я гледал в още някоя още по-главна роля, без значение дали като същия или друг герой в DC (не е като да не е възможно) или нещо напълно различно.
Генерал Зод – ако трябва да си призная, Зод не ми е от любимите злодеи и тук представата ми за него не се промени. По думите на Майкъл Шанън той е чувствал героя си леко излишен, имайки предвид, че фокусът е основно върху Езра (шок и ужас, може би той е Светкавицата, както се казва и филмът?), така че тук сме на едно мнение – и аз го чувствах излишен. Зод е там по-скоро като второстепенен злодей, който да отмести фокуса от Светкавицата и който да послужи за боксова круша на Супергърл, но реално екранното му време не е кой знае колко. Донякъде Шанън е прав, но и донякъде не, защото за мен можеше да се постарае малко повече. Така или иначе, за целите на упражнението и това да се запълни екранно време и в DC да има една своеобразна мултивселена с вече познати герои от предни техни реинкарнации, актьорът върши работа.
Камеота – реших да го подчертая като отделна по-обща секция, тъй като честно казано гост появите са доста повече, отколкото очаквах, и определено има учудващо добри попадения. От тези, които що-годе бяха ясни, мога да отбележа Боба Фет .. така де, на Аквамен баща му, като доста добро попадение и да отбележа радостната новина, че, за разлика от сериала, Айрис Уест не е толкова дразнеща по простата причина, че няма достатъчно екранно време, за да го промени. Иначе включването по един или друг начин на (почти) всички останали членове на Лигата на справедливостта също беше неизбежно, макар и не толкова впечатляващо. Към края на филма обаче получаваме като компенсация една експлозия от няколко впечатляващи появи и всеки комиксов фен, без значение на филмите от 90-те или тези на текущото поколение (или и на двете) ще оценят усилията на Мушети и екипа му. Това, което мога да отчета като минус на нещата, които видях на екрана, е, че всичките тези образи щяха да имат много по-голяма стойност, ако Марвъл не ги бяха изпреварили и вече не бяха направили камео фиестата и шоуто за публиката с включването на стари познайници в “Спайдър-Мен: Няма път към дома”.
Определено дайте шанс на комикса, дори и да не сте фенове, една от класиките е все пак.
Понеже пак се отнесох в излишни приказки, нека обобщя накратко всичко казано дотук, за да мога да ви оставя сами да прецените дали “Светкавицата” си заслужава гледането или не. Филмът на Мушети определено донякъде е hit and miss и докато някои конкретни аспекти ще ви впечатлят, то други определено ще ви подразнят. В общи линии обаче за мен филмът със сигурност си е повече от гледаем и дори бих го определил като едно от най-добрите попадения на DC (не че летвата е много висока, но все пак). “Светкавицата” си има свой собствен чар и е по-скоро фен сървис, подобен на последния игрален филм за Спайдър-Мен, отколкото пълнокръвно продължение или спинофф на “Лигата на справедливостта” например, което в този случай всъщност е по-добрият вариант.
Филмът е лек, забавен и приятен за окото и разказва една неангажираща история, на която спокойно можете да отидете без никакъв предишен опит с филмовата вселена на компанията (пък дори и комиксов), да си починете и дори да забравите след това, ако не се окаже вашето. Ако пък се окаже, че все пак може и да е, то тогава аз няма да съм единственият, който да очаква вече поне с някаква доза интерес и оптимизъм следващата продукция на Мушети. Не съм фен на хоръри, т.е. генерално на предишното му творчество, но затова пък съм голям фен на Батман и макар и да няма изгледи да видим “Светкавицата 2”, или поне не в този му вид, то лично аз определено искам да видя какво ще направи режисьорът с историята, тона и адаптацията на “Батман: Смелия и дръзкия”.
