"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Отмъстителите: Краят”

Credits to ALASTØR за страхотните изображения, които ще видите в това ревю.

Дълго време си мислех как времето за „края на една епоха“ наближава и как аз ще съм едва ли не сред първите, които ще отразят потенциалното кино събитие на годината. Както съм споменавал и преди, по неизвестни за мен причини, ревютата, свързани с филми на Марвъл, са ми тема табу и след всеки нови два часа комиксова доза оставам някак си творчески изтощен и си нямам и идея какво да напиша, за да отразя достатъчно достоверно емоциите си.

Този път, обаче, макар и вече със седмица закъснение, може би защото все пак говорим за, отново, края на една епоха (на практика де, на теория краят официално е след идващия втори Спайдър-Мен) не само в комиксовото, а и в киното по принцип, а и защото достатъчно време мина вече (тъй като обикновено пиша веднага след като изляза от киното и честно казано, това доста афектира на мнението ми за това, което съм гледал), реших да се включа и аз в цялата патаклама и да споделя с вас не толкова като ревю, колкото като един дооста дълъг коментар, какво аз видях у Авенджърите и заслужаваше ли си в крайна сметка дългото чакане или не.

Държа да отбележа, че ще се старая максимално да избягвам спойлери, въпреки че реално всеки уважаващ себе си фен на подобни филми няма как да не е гледал „Краят“ вече, а ако пък не сте – shame on you. Останалите, които подобни филми слабо ги интересуват, най-вероятно така или иначе няма да се впечатлят от написаното тук и все пак – ще се постарая само да загатна за нещата, които ви очакват, веднъж решили да прекарате 3 часа от живота си без да ви оставят да излезете по каквато и да е нужда от залата. Но стига съм се обяснявал излишно, да караме по същество.

11 години. 22 филма. Над 48 часа чисто екранно време. 140+ актьори в главни и основни второстепенни роли. Това са минимална и много обща част от статистиките, когато говорим за MCU, но са абсолютни достатъчни, за да видим мащабността и влиянието на вселената, откровено казано дефинирала съвременното понятие за комиксово кино (колкото и да са се опитвали Fox или DC да ги опровергаят), с която дори мога да кажа, че е израснала доста голяма част от младото поколение (аз включително). Тук се предполага, че трябва да говоря за един филм (и ще се опитам да го направя отгоре-отгоре де), но реално „Отмъстителите: Краят“ е само черешката на тортата, правена и украсявана през последното десетилетие.

Основни виновници за този завършек на сагата (а всъщност и за доста от най-стабилните основи, които я крепят) са братята Русо, чиито молби очевидно феновете не изпълняват (a.k.a. #dont #spoil #the #endgame) и ако не бях гледал филма още на предпремиерата му, сигурно някой случаен потребител в Интернет пространството щеше да изяде някой и друг красноречив „комплимент“ от моя страна. Може би и заради това, всъщност, както научих съвсем наскоро, 7ми май официално е обявен от тях за free-for-all деня или т.е. след него спойлвайте на воля, хора, създателите няма да ви се сърдят (ето още една причина да избегна излишни подробности в този текст). Истината е, че каквото и да си говорим, Антъни и Джо вършат страхотна работа от 2014 година насам (дори и от преди това) и напълно заслужават всички овации, награди, а и, естествено, приходи, които получават или ще получат с излизането на този филм.

Редно е да спомена обаче, че очевидно една част от феновете не са доволни от развитието на филма от чисто сюжетна гледна точка (аз имам някои забележки, но те са по-скоро към края, но затова малко по-късно) и това може да се дължи на няколко причини: първо, зрителите явно не са фенове на подобен тип кино; второ, зрителите са фенове на подобен тип кино, но просто са си хейтъри; трето, „Война без край“ беше просто тоолкова добър, че вдигна твърде много летвата и очакванията за реалния край на поредицата и братският тандем просто нямаше как да надмине себе си и ефекта, който успя да постигне с миналогодишния блокбъстър. Причини мога да изреждам още, но в крайна сметка едно е факт (мислех да го оставя като заключение, но за там ще измисля нещо друго) – „Отмъстителите: Краят“ със сигурност не е най-добрият филм в поредицата и най-вероятно можеше да бъде по-добър, но в есенцията си е пък може би най-подходящият и достоен завършек, който ние като фенове можехме да получим, така че a job very well done, Mr. and Mr. Russo!

Като стана въпрос за сюжета, нека да кажа нещо и за него. Честно казано, в крайна сметка бяха нагласили формулата за побеждаването на Танос точно колкото да изглежда legit и нищо повече. Нямаше нещо кой знае колко впечатляващо, time travel концепцията никога не ми е била любима, просто защото е неизбежно да се получат дупки и нелогични моменти в сценария, самият завършек  на епопеята пък не бих казал, че ми хареса особено, и то не заради това как завърши битката, а по-скоро какви врати си оставиха от Марвъл за евентуални бъдещи филми в същата вселена.

И да, готини моменти със сигурност имаше (в даден момент видяхме почти всички по-главни герои, които някога са се появявали във вселената досега), носталгията удряше на няколко пъти и това бяха може би най-добрите откъси в тези 3 часа, финалната битка беше доста епична и доста добре пресъздадена. И все пак, след 2 часа build-up и прераждане на персонажи и още 1 час як бой, зрелище и драматизъм, някак си останах с чувството, че нещо, макар и малко, му липсва на този филм, за да бъде наистина най-подходящият завършек на поредицата. И отново, държа да отбележа, че в крайна сметка това е, което аз видях във филма, и съдя абсолютно по очакванията, които аз имах относно развитието на сюжетната линия.

Ако съдим по хората, които бяха около мен в киното обаче, очевидно сме гледали различни филми, тъй като имаше повече ръкопляскане от посрещане на папата в София и повече рев от смъртта на някой главен персонаж в последния сезон на „Игра на тронове“. По едно време имах чувството, че съм в онези американски ситкоми, където пускат фалшивия смях, за да се сетя, че явно трябва да ми е смешно. Еми, в случая ефектът беше по-скоро обратен – в крайна сметка на цирк ли бях или на филмова прожекция? И да (сигурно се повтарям вече), „Отмъстителите: Краят“ е страхотен епилог, но той е страхотен не толкова защото сам по себе си е нещо гениално, а защото филмите преди него (отново, особено тези на Русо) бяха толкова добри и по такъв начин развиха главните си герои, че да е почти невъзможно да не бъдат харесани и просто да няма как да развалят емоциите, с които зрителите излизат след финалните надписи. Споменавайки героите, каквото и да си говорим, в този филм има точно два такива – Кап и Старк.

Другата част от оригиналните Авенджъри се завръщат, за да възродят някакви стари взаимоотношения, да докажат, че са успели да се съчетаят с алтер-егото си или просто да пият бири и да са карикатура на себе си до момента, в който дори вече не е и забавно. Останалите герои дори няма да ги коментирам, тъй като изключвайки Човекът-мравка и Човекът-паяк, всички останали са сложени там, просто защото са се появявали я в собствени филми, я в няколко други и, особено в последната битка, имах чувството, че буквално са мислели каква по-смотана задача да им дадат, за да получат и те поне минимално екранно време. Не ми се искаше да споменавам имена, ама появата на герои като Черната пантера и Капитан Марвел беше напълно излишна, особено имайки в предвид каква реклама беше участието на втората и как изглеждаше в „Краят“, сякаш вече нямаме достатъчно LGBT герои, та трябваше да загатваме и за нея.

И въпреки всичко, колкото и критично да звучах досега, явяващите се един вид второстепенни персонажи и този път си вършат достатъчно добре работата (което е видно и без behind-the-scenes “спойлерите”, които Крис Прат показа на света), за да освободят сцената за двете главни действащи лица, а именно – Капитан Америка и Железния човек (и Тор, донякъде). Каквото и да си говорим, самият факт, че това са единствените герои с повече от 2 самостоятелни филма във вселената трябва да е достатъчно показателен. Character development-а на Стив и Тони в този филм достига своята кулминация и в крайна сметка и двамата абсолютно заслужено получават може би най-достойния и героичен край, който можеха да имат (както споменах вече, с някои дребни забележки де, ама да кажем, че се преживяват). Каквото и да решат Марвъл да правят с тези почти алтернативни реалности, които бяха на ръба да създадат в крайна сметка (някой май е гледал „Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“), липсата на Робърт Дауни Мл. и Крис Евънс със сигурност ще се усети в някакъв момент, но само времето ще покаже дали един евентуален ребуут на който и да е от двата супергероя е правилният ход към усъвършенстването на комиксовото кино и продължаването на тоталната марвълска доминация по този параграф.

След всичко казано досега дори и на мен започна да ми звучи така сякаш не съм останал доволен от филма, а в действителност не е така. Факт е, че лентата за пореден път не страда от липса на прилично чувство за хумор (визуалната и аудио частта дори няма какво да ги коментирам този път – хората от екипа на Марвъл са доказали достатъчно пъти вече, че знаят какво правят). Факт е, че това може би ще се окаже кино събитието на годината (или поне най-очакваното такова). Факт е и че, както се предполагаше, филмът разби всички боксофиси рекорди. И тъй като и Марвъл затвориха един исторически цикъл с връщане на времето и носталгични препратки, ще си позволя и аз, за пореден път, да натъртя на това, което казах в началото на този текст: „Отмъстителите: Краят“ може да не е бижуто в короната на Марвъл (лично за мен най-доброто си остава произведението на Уайтити), но е от изключителна значимост не само за Марвъл, не само за комиксовото кино, а и за киното по принцип. „Краят“ е и край на една ера, развръзката и епилогът на една обичана от милиони фенове сага и тук няма абсолютно никакъв смисъл от каквито и да е субективни оценки, затова смятам просто да завърша така:

Благодаря ви x3000, Марвъл!

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *