Дълго време се чудех на себе си защо тази секция на блога стои толкова празна (четейки предишната ми класация съм започнал с големи надежди и ей ме на, 5 години по-късно, все още само с тази публикация в графата) и как така не мога да измисля един конкретен тип, жанр или каквото друго подобно наименование се сетите, за което да направя своя лична класация. Е, хората са казали, че е по-добре късно, отколкото никога, така че беше време да ми дойде акълът, че (няма какво да се лъжем) в крайна сметка съм си солиден фен на комиксите, филмите по комикси, игрите по комикси, събитията за комикси и … а бе, схванахте ми идеята, което автоматично означава, че спокойно мога да обогатя малко “Топ 5” секцията с подобни теми.
А какъв по добър начин, особено за фен на Марвъл като мен, от това да го направя с няколко предстоящи класации, свързани с любимата ми вселена и то когато, за добро или за лошо, видяхме толкова много материал да се изпише и прожектира по темата в последните няколко години. Е, вече сме към края на годината, повече проекти на подобна тема не се очакват поне до януари (за последния излязъл ще можете да прочетете в идващите седмици, надявам се), което го прави перфектното време да дам своята оценка на появилото се в последните месеци/години по темата. Важно е да спомена, че за съотношението количество-качество в има-няма 10-ината излезли през тези две години марвълски продукции няма да говорим много, тъй като очевидно мненията там са на двата полюса. Това, което мога да кажа аз, е, че една почивка може би наистина би дошла добре на вселената и се радвам, че догодина ще видим евентуално само “Дедпул 3” (което по предварителната си заявка изглежда да е повече от достатъчно) и тук-там някой сериал (надяваме се достатъчно качествен за някой бъдещ Топ 5).
Но стига толкова по тази тема, да караме по същество. По-долу ще можете да прочетете малко повече за моя личен топ 5 на сериалите по Marvel, излезли досега. Важно е да уточня, че тази класация засяга само сериалите, които са официална част от вселената (т.е. MCU canon) и малко или много ще е повлияна и от нещата, които са се случили в по-големите сюжетни събития, а иначе казано тези във филмите. Това, на което ще се радвам, е да чуя и вашето мнение (а пък защо не и вашата лична класация по темата, ако въобще имате такава) долу в коментарите и да обсъдим всичко, свързано с MCU и прочие.
5. „Hawkeye“
Не знам защо, но най-големи затруднения при решението как да подредя тази класация не беше толкова за това кой е фаворитът ми, а по-скоро кои други заслужават да влязат в петицата и кой е бил поне малко по-добър, за да мога да ги сложа на съответните позиции поне по някакъв критерий. Още оттук искам да започна темата с главните герои, тъй като ако топ филмите на Марвъл обикновено са ансамбъл от действащи лица (естествено, визирам “Отмъстителите” и “Пазители на галактиката”), то в тези мини сериали е по-скоро наблегнато на конкретни познати или непознати герои, което логично довежда до това основните разлики между различните продукции да идват точно от актьора/актрисата, изиграла главната роля. Казвам го така, просто защото следващите места, които ще видите в тази публикация, са заети от продукции, в които видях много повече от основните персонажи и макар и на места да им куцаха я ефекти, я сюжетни линии, я нещо друго, самото им присъствие на екран беше достатъчно силно, за да ме впечатли.
Не ме разбирайте погрешно, наистина харесвам Хейли Стайнфелд, както и Джеръми Ренър и винаги съм мислел, че героят им е доста недооценен. Всъщност това е и причината изобщо сериалът да попадне в личната ми класация. “Hawkeye” е чудесен сериал и стабилен план за пенсиониране на Клинт Бартън и ко, добро въведение на Кейт Бишъп, както и по-надеждна отправна точка за Йелена от това, което беше “Черната вдовица”. Коледа наближава отново и съвпада с тематиката на сериала, така че със сигурност ще бъде и добро разсейване за тези от вас, които са го пропуснали миналата година. Това, което основно ме притеснява като фен на Марвъл е, че в двете нови героини по-скоро засега все още не виждам ясно изразен лидер на задаващите се млади отмъстители и заради това имам своите резерви към образуващия се екип от супергероини.
4. „Ms. Marvel“
И ако Хейли има зад гърба си вече появили се и дори утвърдени в MCU герои зад гърба си, то Иман Велани изнася абсолютно самосиндикално своя сериал на гърба си без да преувеличавам. Всъщност това е и основният ми мотив зад тази четвърта позиция. Реално погледнато “Ms. Marvel” не е нищо специално – историята е сравнително посредствена, останалите герои са сравнително незапомнящи се, липсата на по-голямата картинка (поне в контекста на сериала) също е сравнително осезаема.
Но, голямото Но идва точно тук – Велани определено е родена за тази роля. Във всяко нейно движение, маниер, реплика може да се види колко е щастлива, че е в тази роля и колко желание влага в нея. Мис Марвел е олицетворението на мечтите на всеки един запален фен, който е искал да бъде част от голямото приключение и е успял да го направи. Самият факт, че и героинята на актрисата е точно такава прави изиграването на ролята детска игра. Макар и сравнително нова като персонаж от чисто комиксова гледна точка, първата мюсюлманска супергероиня определено успява да спечели симпатиите на феновете и лично за мен е доста интересно как Камала Кан ще се развие в MCU и нямам търпение съвсем скоро да споделя и с вас какво съм видял от нея в “Капитан Марвел 2”, защото ако имам някакви очаквания към този филм, те определено са насочени към нея. Каквото и да се случи, едно е ясно за мен – със сигурност виждам Иман като ядрото на новите Отмъстители и нищо чудно тя да се превърне в техния лидер в следващите години, а от нейния хъс и актьорско майсторство според мен поредицата може само да спечели.
3. „Moon Knight”
Трябва да си призная, че дори и за мен главният герой не беше сред най-познатите комиксови лица, които Марвъл са измисляли някога. След като изгледах “Moon Knight” обаче мога да кажа, че е сред най-интересните такива и се надявам, че намека в края на сезона няма да отиде на вятъра и ще видим отново Лунния рицар на екран, под една или друга форма и в едно или друго его.
На фона на почти всички останали физически, химически и космически суперсили беше време да видим и малко митология. На моменти сериала ми напомняше изключително много на творчеството на Нийл Геймън (и на книги, и на голям екран), но определено има свой собтвен облик, което го прави уникален в контекста на Марвъл сериалите. Освен това, няма какво да си кривим душата, Оскар Айзък е страхотен в ролята на Марк/Стивън/Джейк. На моменти тотално изключвах, че това е един и същи актьор и ако не беше външният вид, спокойно щях да кажа, че това са два тотално различни героя и то всъщност си е точно така, което може само да говори за качествата на Айзък. Мей Каламави и Итън Хоук също са с доста солидни поддържащи роли и репрезентацията на египетските богове хваща окото на моменти, макар че това че може би не са чак толкова познати на широката аудитория ги оставя малко по-настрани от основното действие, което съответно по-скоро влияе негативно на сериала и на потенциалното му бъдеще, но се надявам краят на втория сезон на Локи да е всъщност намек за нещо свързано някак си с “Moon Knight”.
Така или иначе, сериалът идва и печели основно с Оскар и всичките му различни акценти, различни маниери, различни костюми (първият е топ, вторият е малко стил Дедпул, ама сив, но пък напълно подхожда на Стивън) и всичко е изпипано перфектно в представянето на ролята, така че това трябва да ви е достатъчна причина поне да му дадете шанс.
2. „WandaVision“
При новите и печеливши инициативи в каквото и да е направление често се случва първата продукция да е сред най-заслужаващите си и в последствие качеството постепенно да се занижава, но хората да продължават да се интересуват и да използват услугата, продукта и каквото се сетите точно заради този първи успешен опит. За добро или за лошо случаят на MCU сериалите е подобен – историята на Уанда и Вижън определено е една от най-добре разказаните в този формат. Метаморфозата на Максимофф е наистина страхотна благодарение на най-добрата актриса сред сестрите Олсън и Елизабет доказва защо ѝ е поверена една от най-силните и в буквален, и в преносен смисъл роли във вселената.
Първите няколко епизода на някои ще се видят странни, но за мен бяха нещо ново, различно и оригинално, което само да подготви атмосферата за задаващия се ураган от събития. Елизабет Олсън и Пол Бетани са страхотен тандем още от “Отмъстителите”, името на сериала е оригинално (определено звучи по-добре от “Vision and the Scarlet Witch” или нещо подобно), поддържащите актьори също се включват доста добре и успешно развиват свои собствени истории, които ще видим дори и на голям екран – я в “Капитан Марвел 2”, който вече споменах, я в задаващия се сериал за Агата, чиято песничка все още ми се забива в главата от време на време. Да не говорим, че и най-накрая видяхме Алената вещица в истинския ѝ облик, което зададе и посоката на “Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта”. И макар че, вече връщайки се назад, не видяхме точно това, което всички очакваха от разгръщането на мултивселената в споменатия филм и съдбата на Олсъновата героиня е в неизвестност, все пак си остава фактът, че “WandaVision” със сигурност постави много високо летвата за всички следващи я проекти и неслучайно намира своето място като почти недостижим връх в марвълските телевизионни продукции до момента.
1. „Loki”
И като казах почти недостижим, то беше основно защото личният ми фаворит беше безспорен още преди да започна да пиша тази статия. Причини мога да изброя доста, но тук ще спомена няколко, за да придобиете представа защо братът на Тор и синът на Один вече официално е един от най-добре изградените персонажи в историята на MCU:
- “Loki” е може би единственият или в най-лошия случай един от малкото сериали във вселената, които не са били снимани повторно и всичко е изпипано от първия път.
- Това донякъде може би се дължи и на факта, че създателите му са имали доста ясна идея каква история искат да разкажат и как да го направят и това си личи в пълния сюжетен цикъл, който се завърта и приключва в рамките на двата сезона.
- Метаморфозата на Локи благодарение на Том Хидълстън е забележителна и мога само да му сваля шапка за това как през последните 14 години превърна Бога на хитростите в Бога на историите, първият по-запомнящ се злодей от “Отмъстителите” в супергероя, който буквално крепи мултивселената на раменете си, с една дума в герой, който е харесван от всички без значение под каква форма и версия на себе си се появява.
- Друго наистина впечатляващо нещо за мен беше трансформацията на Оуен Уилсън. Свикнал съм да го гледал в небрежни комедии и макар и тук да е малко или много в подобно амплоа, Мобиус е може би любимият ми герой сред всичките марвълски сериали и Уилсън за мен е перфектното въплъщение на образа и успява само за няколко епизода да го развие напълно достатъчно. Синхронът и връзката между неговия герой и този на Хидълстън е може би и 80% от това, което прави историята толкова интересна.
- Самият сюжет е по-различен и не толкова динамичен спрямо други продукции на Марвъл, но не по-малко интригуващ – реално в първия сезон виждаме Канг, което отваря всички последващи филми, а във втория виждаме повече от задоволяващо развитие на историята на Локи, която спокойно може да служи и като край на неговата сага, поне в тази му версия. Поддържащи герои като Равона и Мис Минути със своите уникални идентичности могат само да бъдат в плюс на всяка следваща история, която ще ги включва, а съдейки по края на сезона, стискам палци такива да има.
P.S. Със сигурност има и още неща, които мога да кажа, но за тази класация мисля, че това е достатъчно като информация. Нямаше да е моя публикация обаче ако няма honorable mentions, така че тук е мястото да спомена и още две-три продукции във вселената, които може би трябва да добавите към списъците си за гледане, ако вече не сте. Причината някои от тях да не попаднат по-горе е основно защото са по-скоро отделни one-off продукции, отколкото чистокръвни филми или пък сериали:
– “What If” – основната (и може би единствената основателна) причина, която имам да не сложа това в Топ 5, е фактът, че сюжетните линии засегнати в отделните епизоди не засягат по никакъв начин основната такава. Това обаче не означава, че всичките отделни епизоди не са страхотни сами по себе си и не отварят вратите за много такива истории, които са обичани от феновете на комикси, но не са успели да видят големия екран (или поне не все още). Аз лично нямам търпение да започне вторият сезон и с удоволствие ще си ги изгледам отначало, не само заради арт стила, ами и заради тези готини намигвания към мултивселената и красивото, дори и мимолетно разкриване на заслужаващите вашето внимание разклонения на марвълския свят.
– “The Guardians of the Galaxy Holiday Special” – мисля, че вече споменах специалния коледен епизод на “Пазителите на галактиката” и в ревюто на третата част, но искам отново да натъртя, че той си е почти задължителна част от поредицата и не само, че скоро наближава перфектният период за гледането му, ами и наистина ще спомогне за доброто ви празнично настроение.
– “Werewolf By Night” – това е може би най-изненадващо качествената за мен продукция, донякъде може би защото не бях толкова запознат с героите, но и защото не само ме накара да се поинтересувам повече за тях, а и успя да ми покаже, че оригинални и различни продукции все още намират мястото си дори и във вече утвърдени формули като тази на MCU. Черно-белият стил и лекият хорър елемент на специалния епизод са свеж полъх за комиксовите фенове, а наскоро излязлата цветна версия е просто още една причина просто да седнете и да се запознаете с още герои в огромния комиксов свят ако олд-скуул усещането не е било вашето нещо при премиерата.