Напоследък доста рядко ми идва музата да пиша за каквото и да е, още по-малко за филми, не само защото тази година съм ходил има-няма веднъж на кино, а и защото наистина никоя от излезлите досега продукции не заслужава моето творческо внимание. И преди някой да каже нещо, не, не съм фен на Дюн, нито на книгите, нито на техните адаптации, затова тактично ще игнорирам неговото съществуване в този блог, а и по принцип. Затова пък вместо това реших днес да разбия стереотипа си и да направя нещо, което съм си мислел, но не съм правил досега – да пиша ревю на сериал. Да, правил съм Топ 5 на сериали, писал съм дори и ревюта на игри, но ревюирането на сериали (още по-малко и такива по игри) е сфера, в която досега не съм чувствал някаква нужда да споделя с вас лично мнение и впечатления. Е, ето, че се появи нещо, което не само че не е “Last of Us”, но и което е също толкова постапокалиптично и също толкова адаптиран нефилмов източник, колкото и произведенията на Дръкман или на Вилньов. Ако все още не сте разбрали или ако въобще не сте чули за това, за което ще прочетете днес (защото аз честно казано не бях до преди известно време, а и предварителните ми очаквания бяха доста занижени), става въпрос за адаптацията на дългогодишната и обичана от феновете поредица видеоигри “Fallout”. И нека задам очакванията за написаното по-долу още от сега – “Фолаут” за мен е най-добрата адаптация на видеоигра, която съм гледал досега, и личното ми събитие на годината, което мога още от сега да заявя без притеснения, че нещо ще го подобри. Ето и няколко причини защо:
Ако случайно не знаете, Ела изпълнява и ролята на Powder / Jinx в Arcane, което прави 2/2 ТОП адаптации с нейно участие.
Само като чуете името Нолан, трябва да ви е ясно, че има голяма вероятност да става въпрос за нещо страхотно (или поне съдейки по моя вкус). За радост на кино любителите, това тук не е изключение, въпреки че този път става въпрос за по-малкия брат на Кристофър. Опитът на Джонатан с мащабни телевизионни продукции като “Person of Interest” и особено “Westworld” обаче си казва тежката дума и замесването му в този проект носи само позитиви на лентата. Другото голямо лице, което неминуемо трябва да споменем, е това на Тод Хауърд, т.е. изпълнителният директор на Bethesda, чието замесване в подобна адаптация, макар и по-скоро неизбежно, говори за сериозната инвестиция на време и ресурси в това този проект да бъде успешен и положените усилия определено дават резултат. От ретро-футуристичния сетинг и изцяло оригиналния уестърн-вдъхновен сюжет, през страхотното пресъздаване на основните елементи на видео играта и изумителния актьорски състав, до тоновете препратки и намеци към различните части на играта, които не остават незабелязани дори и от не толкова големи фенове на играта, екипът успява да разкаже една история, която не само да удовлетвори и най-закоравелите почитатели на поредицата и жанра, но и да привлече още толкова нови запалянковци, които да се потопят в атмосферата на света, преживял ядрен апокалипсис.
Преди да навляза в още детайли, нека дам още малко контекст относно видео игрите и филмите и по-точно защо това ревю не е или по-скоро не беше за “Last of Us”, която е спрягана за една от най-добре разказаните и адаптирани на голям екран истории и което реално си е така. Така че не ме разбирайте погрешно, идеята ми тук не е да злословя срещу сериала на HBO, а по-скоро да ви дам няколко причини защо подобен грандиозен успех не получи подобаващо отразяване тук за сметка на текущо ревюираното. Първо, не че отчитам това за кой знае какъв минус, но сериалът на Нийл Дръкман се движи почти едно към едно с историята на играта. Факт, за подобен сюжет това е напълно очаквано и приключенията на Джоел и Ели са меко казано интригуващи, но в контекста на сериала това означава минимални рискове от гледна точка на сюжет. Второ, бидейки изиграл и двете части на игровата поредица и знаейки отзвука, който създаде втората част, съм сигурен, че вторият сезон на сериала ще раздели феновете точно толкова, колкото го направи и продължението на историята на двамата главни герои, което може просто заради това да навреди на имиджа на адаптацията, което пък от своя страна ще е жалко. Трето, нека бъдем честни, очакванията към игрална версия на “Last of Us” бяха огромни и ще са още по-големи при завръщането му, което винаги крие риск от разочарование, особено имайки предвид, че вече така или иначе знаем какво ще се случи. Да не говорим, че рисковете, които предприеха за нещо различно в първия сезон (да, говоря за епизода с Бил и Франк), не се отплатиха особено добре сред аудиторията. Но да се върнем на темата.
Ако пък не сте виждали как изглежда може би всеки един играч в своята игрова сесия на който и да е Fallout, еми ето го. А, и един Power Armor.
Е, “Фолаут” може да има други сюжетни проблеми, които да съм пропуснал, умишлено или не, но няколко неща мога да кажа със сигурност, които ми харесаха повече от продукцията на Дръкман и особено от други предишни или конкуриращи адаптации (например един “Halo”, който е меко казано слаб в сравнение и с двете споменати). Първо, имаме една изцяло нова история, която добавя нов период в сложната времева линия на историята на човечеството от 2076 насам, която пък обаче по перфектен начин се вписва, разяснява и разширява това, което вече сме видели в игрите. Второ, сюжетната линия, макар и на пръв поглед сравнително праволинейна, особено към края на сезона преплита няколко по-малки индивидуални истории, които дават изключително много странична информация и подплътяват чудесно героите, които ще видите под една или друга форма в сериала. Трето, доколкото аз си го обяснявам, май никой не очакваше този сериал да бъде толкова добър и може би това го направи толкова успешен. Факт е, че очакванията към вече потвърдения втори сезон ще се вдигнат неимоверно и Нолан и компания ще имат доста работа, но е и факт, че продажбите, играчите, че дори и броя на ъпдейтите от Bethesda се вдигнаха поне двойно, което е достатъчно доказателство за това колко силно влияние е оказал сериалът върху цялостния облик на поредицата извън гейминг средите. Не знам дали с това ревю ще успея да убедя вас колко впечатлен останах от видяното, но мога без съмнения изцяло да променя не само вече морално остарелия ми Топ 5 за адаптации по видео игри, но и, SPOILER ALERT, мисля, че вече можете да предположите кой ще заеме челната позиция.
Център на вниманието сред, а и след тази постапокалиптична епопея неимоверно са нейните главни действащи лица, така че нека си поговорим и за тях. Без да се замислям мога веднага да ви дам две причини да гледате този сериал, дори и нищо друго да не ви заинтригува – Ела Пърнел и Уолтън Гогинс. Интересен факт е, че единият от тях е изиграл може би всички игри, за да се подготви по-добре за ролята, а другият дори не е пробвал нито една от тях, за да постигне същото – еми, ефектът и при двамата е поразителен. По-заинтересованите от това какво и как от света на видеоигрите бива адаптирано на голям екран веднага ще се разровят и ще видят защо Ела е избрана да поеме тази тежка задача да носи на гръб не само съдбата на жителите на бункери, но и на голяма част от сюжетния товар. Британката е впечатляваща в ролята си и не само, че успява умело да скрие акцента си и да се покаже като Н-то поколение американка, но и прави героинята си изключително харизматична. Люси претърпява може би най-голямата емоционална трансформация с течение на сезона и в неговия край виждаме една тотално различна, силна, независима и отворена и готова за предизвикателствата на “горния” свят обитателка на иначе “долния” такъв. Сигурен съм, че това ще е само първото от задаващите се поне няколко въплъщения на Пърнел в ролята (а предполагам и в други подобни) и вече нямам търпение за всяко едно от тях.
А ако не сте виждали и как (почти) без никакъв CGI може да се направи едно към едно адаптация на постапокалиптично зомби, Гогинс е тук да ви покаже.
Истината обаче е, че за мен най-приятната изненада на сезона е героят на Уолтън Гогинс. Е, време беше! Следя кариерата на актьора от доста време вече и най-накрая той получава роля, която да увеличи популярността му сред масовата аудитория, и с право. Гогинс вече има няколко топ изпълнения, все пак беше може би една от основните причини дори да съм чувал и да гледам “Щитът” и “Праведен” и да харесвам иначе донякъде противоречивите за някои “Омразната осморка”, “Томб Райдър” или “Ант-Мен и Осата”. Тук актьорът блести (е, преносно де, героят му все пак е в малко по-различно физическо състояние) и си личи класата, с която изиграва сцените, в които е главно действащо лице. Шансът, който му се дава, да бъде двигателят на сюжетното движение и на редицата ретроспекции в епизодите му помага още повече, тъй като редица от най-разпространените и разпознаваеми препратки на Fallout като поредица са свързани точно с неговия герой. Купър Хауърд е лицето зад спагети уестърна в адаптацията, лицето на бъдещето чрез Vault Tec, лицето на тайнствеността чрез своите решения и действия, ако щете дори и грозното лице на своята нова раса поради видоизменения си облик, който обаче го прави толкова запомнящ се без да имате каквато и да е идея за това какъв е и откъде идва.
Ако има обаче герой, към който все още имам някакви резерви, то това определено е Максимус. Не че ролята му е лоша, Арън Мотън се справя чудесно като член на Братството от стомана, просто сякаш на мен нещо ми липсваше в изиграването на героя му. Факт е, обаче, че част от най-забавните и неадекватни сцени в сериала са свързани с него, поддържащите го актьори буквално му помагат не само в сериала като герой, но и за това той наистина да се отличи сред своите събратя и да се осъзнае до края на сезона, за да подготви един истински рицар за следващия такъв. Неоспорим факт е, че героят на Мотън ще бъде може би най-близкият до геймърите образ, тъй като малко или много олицетворява преживяването на виртуалния герой на може би всеки един играч, докоснал се до “Fallout”. Млад, неопитен, незнаещ в кое дърво на уменията да инвестира времето и “точките” си, сблъскващ се с NPC-та от всякакъв тип, но пък с достатъчно късмет, за да попадне на най-готината екипировка и най-добрите находки като цяло, Максимус определено е герой, чието развитие ще следим с интерес, най-малкото за да видим до колко сме сглобили успешно нашия собствен персонаж.
CX404, или Dog Not Found, или Dogmeat, или по нашенски, Шаро, е неизменният спътник на всички важни Fallout герои.
Лесно е да пропуснем доста от другите дребни детайли и истории в този огромен свят и има голяма вероятност това ревю да стане твърде дълго, ако обърнем внимание на абсолютно всички очевидни и не толкова заигравки с франчайза, но ще си позволя да спомена още няколко неща, които ми направиха добро впечатление и определено засилиха още повече интереса ми към всички бъдещи проекти с марка Fallout. Едно от тях е страхотната роля и на Мойзес Ариас, който гледам за пръв път (явно съм пропуснал доста от тийнейджърските проекти, в които е бил замесен) и който започва с една доста на вид незапомняща се роля, чиято сюжетна линия обаче в последствие се превръща в една от най-интригуващите от започнатите досега. Историята на Норм не само засилва съспенса и мистиката в сериала, но и същевременно дава много “задкулисна” информация и дава доста добра представа на обикновения зрител за това какъв свят се разгръща пред него. Добавете към това и някои от запазените марки на поредицата като мутирали хлебарки, постери и плакати на Vault Boy, гостоприемен и не толкова изкуствен интелект, култови реплики и доста добър преход между отделните епизоди в миналото и настоящето и получавате една пълнокръвна адаптация на един така или иначе вече богат на истории и преживявания франчайз. Реално единственото, което учудващо липсваше в сериала, са бъгове и гличове, с които всички сме много добре запознати. Ехо? Bethesda? Това ваш продукт ли е въобще?
Елементи, които в общия случай биха отблъснали някои от зрителите, са представени по достъпен начин до колкото е възможно и по тази причина иначе доста отвратителни и брутални сцени, които ще видите, са доста смилаеми и не чак толкова натоварващи, колкото биха били в реалността. Гротесков хумор се преплита със сериозни послания, обикновени хора се омесват с радиоактивни създания и други мутирали хора и животни, дребни и на пръв поглед незначителни персонажи изиграват важна роля за главните персонажи, 70-арски и изключително приятен ретро саундтрак се съчетава с великолепен грим и модерен CGI. И точно това е красивото в цялата история на 2296 година – всяка сцена се чувства като странична мисия на някой от главните герои, която обаче му носи някаква полза, за да изпълни главната си мисия, всяка малка референция не остава неотчетена и незабелязана, всяка пропусната възможност за някой друг намек не се усеща (а има още толкова неща, важни за поредицата, които все още не сме видели), тъй като имаме обещанието на Хауърд, че доста от нещата са били орязани нарочно, за да бъдат част от Fallout 5 (надявам се и някой следващ сезон де). Е, ако това е “орязан” сериал, здраве му кажи, пожелавам си всичките да са такива.
Моята оценка за сериала съвпада с една от легендарните снимки във всеки Fallout.
Накрая ще се опитам да бъда кратък в заключителния си коментар и с риск да се повторя, горещо да ви препоръчам да дадете шанс на “Фолаут”. Без значение дали сте почитатели на научната фантастика (мен ако питате, направо си е песимистична реалност) и дали сте чували за играта или не, сериалът може да предложи от много неща по малко на всички и според мен успешно ще задоволи нуждата от нещо ново, оригинално и свежо на закостенелите филмови критици, както и тази за ново, но в същото време добре познато, добре възприето и добре дошло усещане у най-претенциозните хардкор геймъри. Ако Хауърд и Bethesda и Нолан и екипът му се възползват максимално и успеят да насочат правилно този hype train, който се създаде в последната седмица-две около сериала и игрите, нямам съмнения, че това не само ще се утвърди отново като един от най-паметните гейминг франчайзи в последните 20 години, но ще се нареди и сред филмовите такива. А докато това се случи и докато всички вече чакаме с нетърпение да видим Ню Вегас на голям екран, имате достатъчно време, за да можете като мен да се потопите за първи или пореден път в света на Fallout с някоя от незабравимите игри по темата.
