"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Зад маската: “Играч първи, приготви се”

И ето, че времето най-сетне дойде. В очакване на може би най-голямата премиера за последните години, реших най-накрая да седна и да напиша впечатленията си и за още една лента, набрала доста популярност в последната година и известно количество хайп, идващ от първоизточника и всъщност причината този филм въобще да види бял свят, а именно – бестселъра на Ърнест Клайн. Важна подробност обаче, която може би ще ви подготви за ревюто и за филма като цяло е да знаете, че има сравнително голяма вероятност ако сте чели книгата, да останете разочаровани (или поне не толкова очаровани) от видяното, а пък обратното съответно може да е точно по ваш вкус (ако обичате фантастика, игри, Спилбърг или поне едно друго нещо, свързано с ключовите аспекти на филма, а ако не – защо въобще бихте си направили труда да го гледате?*).

След казаното досега, да спомена и друга много важна подробност, която съответно най-вероятно влияе доста и на ревюто в момента – аз НЕ съм чел книгата и честно казано, преди да разбера за филма като цяло дори и не я бях чувал (което е доста странно, при положение че е бестселър, а и е на доста подходяща за моя литературен вкус тематика). Ето защо още от сега се абстрахирам от абсолютно всички разлики между книгата и филма не само защото не съм запознат с първоизточника, а и просто защото в последните години съм свикнал адаптациите да нямат почти нищо общо с оригинала и често това не да означава, че филмът не е добър сам по себе си, а просто че не е добър филм по източник (книга, игра и т.н.).

Точно поради тази причина този абзац ще е и единственото място, в което ще си позволя да се повлияя от мнението на останалите и то единствено защото те са чели оригинала – от казаното от тях мога да заключа, че сюжетът е горе-долу със същата концепция, макар и с някои разлики и всъщност основният проблем не идва оттам, а от факта, че поп-културните референции, които всъщност са бижуто на книгата, не са същите и са загубили този чар, който ги прави толкова специални. Склонен съм да се съглася с тях, но донякъде. Четете надолу, за да разберете защо.

Този кадър всъщност е толкова реалистичен, колкото и фантастичен, имайки в предвид темповете, с които се развива виртуалната реалност. Няма да се учудя ако до 40-те на 21-ви век VR достигне това ниво и видим истински ОАЗИС.

На режисьорския стол този път сяда великият Стивън Спилбърг и едва ли има някой, на когото това име да не говори нищо. Въпреки това обаче, в последните години честно казано лично аз не мога да харесам (или поне не толкова) негов филм и творението му, което наистина е успяло да ме впечатли за този период, е „Приключенията на Тинтин“. Този проект обаче сякаш изглежда по-различен – не знам дали заради факта, че е адаптация по бестселър, дали заради това, че авторът участва в целия процес и основно за сценария или просто заради сетинга, който изключително много отговаря и на моята същност, a.k.a. nerd. Е, смея да твърдя, че с взаимната си помощ, Спилбърг и екипът му са се справили повече от прилично и филмът не само впечатлява визуално (за това малко по-късно), но си личи, че и доста време и средства са отишли в режисурата, тъй като действието в „Играч първи, приготви  се“ върви изключително гладко и ненатоварващо през цялото време и тези повече от 2 часа минават напълно неусетно.

Откъм сюжетна гледна точка филмът може да се „похвали“ със сравнително банална история. В този случай единствената разлика е, че главният герой не е толкова в реалния свят, колкото във виртуалния, но като цяло си имаме основните компоненти: той е първият, който открива тайната, която създателят на ОАЗИС е въплътил в него, откъдето се започва една гонитба, естествено, с враговете, които искат последното „Великденско  яйце“ за себе си, т.е. контрола върху цялата виртуална реалност; „онлайн“ бъдито на героя, която естествено се оказва красиво момиче, разбираща точно толкова света, колкото и него, както и други виртуални приятели, които в последствие играят ключова роля и в двата свята и в края на краищата с общи усилия всички заедно успяват да се справят с предизвикателствата и противниците и да „спечелят“ играта, която да доведе до неизбежния хепиенд. А бе, с две думи, клиширана работа (а и самите послания на лентата, макар донякъде стряскащи и доста подходящи за нашето настояще, а може би и бъдеще, все пак не са нещо, което да не сме чували и преди и просто да сме игнорирали, а и на моменти звучат странно – „Реалността е реална.“ … сериозно ли не можаха да измислят нещо по-умно?), но това в случая въобще не пречи, просто защото е достатъчно интригуваща, за да задържи интереса и, колкото и предвидима да е, да изпълнява чудесно своята роля да вмести в себе си тоновете препратки.

А за поп-културните референции, о, за тях може да се изпише отделен роман (всъщност, той вече е написан де, виждаме го в лицето на книгата, но както и да е). Филмът няма да ви остави да изпуснете и кадър, защото връзките с други филми, игри, книги и т.н. са буквално на всяка минута от филма и някои от тях изискват доста наблюдателност и дори и миг невнимание би бил достатъчен за пропуск. Тук е моментът, в който закоравелите фенове на книгата са на двата противоположни полюса, тъй като доста от препратките са изпуснати или променени в адаптацията. И все пак, това за мен е напълно нормално, тъй като първо, просто няма как да съберат абсолютно всички в толкова екранно време и второ, говорим за разлика от 7 години между написването на книгата и излизането на филма, което е доста време,за да се променят интересите и очакванията на публиката, особено с изключително бързото развитие на технологиите и дори по-конкретно, гейминг индустрията.

–  Защо ме зяпаш така? Нещо ми има ли?
– А не, просто сe зачудих … а бе, ти ginger ли се водиш или redhead? За един приятел питам …

И всъщност това е една от основните причини „Играч първи, приготви се“ да е филм за масовата аудитория. Гейм събития като „Minecraft“ и „Overwatch“, които преобърнаха представите на играчите (а и не само те) в съответните жанрове, просто няма как да не намерят своето място сред стотиците намеци във филма към чужди произведения. Опростеният, за да бъде достъпен и разбираем за всеки, сюжет, вмятането на нашумели в последно време игри и филми, за да бъде в крак с модерното и търсеното в момента, и ОАЗИС-ът, който е един вид бягство от реалността и който, за съжаление, изглежда все по и по-реалистичен и в наши дни (и за който, доколкото знам, са спестени доста детайли относно самата му инфраструктура, социални групи и т.н., които иначе присъстват в книгата) са сред основните мотивации на Спилбърг и Клайн всъщност едва ли не да преобразят оригинала и да го направят завладяващ за хора на всякакви възрасти (а и, както изглежда, да направят един вид още повече реклама на автора, който в момента работи върху продължение на книгата).

Във визуално отношение филмът е просто страхотен. Геймърската част от вас (към която приспадам и аз) ще остане напълно удовлетворена, с чувството че ние самите сме в този свят и имаме възможността да правим каквото си пожелаем и да бъдем каквито искаме да сме. Опитът в създаването на страхотни ефекти на Спилбърг и визионерското мислене на Клайн са си казали думата и тук виждаме един страхотно пресъздаден ОАЗИС, с какви ли не обитатели и доста добър CGI при включването на герои от други вселени. На фона на красивата виртуална необятност имаме и чудесно подбран, old school саундтрак, който умело успява да съчетае вкуса на нашите родители и тяхното поколение като цяло с духа на книгата и усещането, което например една конзола Atari оставя, и същевременно да се понрави на по-младите фенове, които може би никога не са чували Bee Gees, но ще си пеят „Stayin’ Alive“ на излизане от киносалона, просто защото е прозвучала в някой от любимите им моменти.

Друга причина филмът да изглежда и да звучи толкова свежо и иновативно е и липсата на кой знае колко много утвърдени имена в актьорския състав (като изключим Саймън Пег и Бен Менделсън например), но те са сложени точно, за да изобразят ролята на старото и отминало поколение, което дава път на младите, талантливи и обещаващи актьори като например Тай Шеридан и Оливия Кук. Парзивал и Арт3мис са доста добре подбрани, за да влязат в ролята на съответните нърдове и се справят повече от прилично, а на заден фон остават останалите, които нямат повече време от това да загатнат за себе си, но все пак правят добро впечатление. Харесва ми подходът на Спилбърг, доверието, което има у актьорите, и рискът, който поема, с натоварването на тези младежи с нелеката задача да „износят“ филма на раменете си под натиска на големите очаквания на зрителите. Е, радвам се да съобщя, че младото поколение не разочарова и явно все пак има надежда Холивуд да не се превърне в пълна пародия в близко бъдеще.

Трейсър, Чун Ли и още N образа от други игри и филми на война да завладеят съзнанието ви.

Сигурно има още какво да кажа, но мисля, че написаното досега ще ви даде някаква представа поне горе-долу какво да очаквате от филма и какво не (е, най-вероятно ако сте искали да го гледате, вече сте го направили, така че може и просто да четете, за да видите едно чуждо мнение, за което бих се радвал, ако е така). Истината е, че колкото и разлики да има с книгата, филмът си остава един абсолютен nerdgasm и съм почти убеден, че просто няма да ви остави безразлични от каквато и среда да идвате и каквито и познания да имате в областта на електронните забавления. Пък кой знае, може дори и да ви накара да прочетете малко повече и да развинтите въображението си, както аз мисля да направя – прочитайки не само оригинала, а и другата книга на Клайн, която е с подобен замисъл – „Армада“.**

“Играч първи, приготви се“ успя до голяма степен да ми напомни защо обичам да гледам кино и защо въобще започнах да пиша, а именно защото просто има филми, за които може много да се говори и ще се говори в бъдеще, и този има потенциалът да бъде един от тях. Филмът на Спилбърг може да предложи на всекиго по нещо и е въпрос на собствено желание да откриете вашето „Великденско яйце“ в света му, стига да сте достатъчно прозорливи да откриете сами ключа към него. Е, играчи, готови ли сте за лов? Пригответе се, защото приключението започва!

8.1 / 10

* – Въпреки че това не е задължително вярно, защото един от хората, с които всъщност гледах филма, въобще не е фен на гореизброените, но доста се изкефи на този.

** – В някакъв момент може и да ми хрумне да напиша повече и да дам евентуално по-различно мнение за филма, но вече прочел книгата, та ако някога стигна дотам, ще можете със сигурност да го прочетете тук, so stay tuned.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.