И ето, че времето най-сетне дойде. В очакване на може би най-голямата премиера за последните години, реших най-накрая да седна и да напиша впечатленията си и за още една лента, набрала доста популярност в последната година и известно количество хайп, идващ от първоизточника и всъщност причината този филм въобще да види бял свят, а именно – бестселъра на Ърнест Клайн. Важна подробност обаче, която може би ще ви подготви за ревюто и за филма като цяло е да знаете, че има сравнително голяма вероятност ако сте чели книгата, да останете разочаровани (или поне не толкова очаровани) от видяното, а пък обратното съответно може да е точно по ваш вкус (ако обичате фантастика, игри, Спилбърг или поне едно друго нещо, свързано с ключовите аспекти на филма, а ако не – защо въобще бихте си направили труда да го гледате?*).
След казаното досега, да спомена и друга много важна подробност, която съответно най-вероятно влияе доста и на ревюто в момента – аз НЕ съм чел книгата и честно казано, преди да разбера за филма като цяло дори и не я бях чувал (което е доста странно, при положение че е бестселър, а и е на доста подходяща за моя литературен вкус тематика). Ето защо още от сега се абстрахирам от абсолютно всички разлики между книгата и филма не само защото не съм запознат с първоизточника, а и просто защото в последните години съм свикнал адаптациите да нямат почти нищо общо с оригинала и често това не да означава, че филмът не е добър сам по себе си, а просто че не е добър филм по източник (книга, игра и т.н.).
Точно поради тази причина този абзац ще е и единственото място, в което ще си позволя да се повлияя от мнението на останалите и то единствено защото те са чели оригинала – от казаното от тях мога да заключа, че сюжетът е горе-долу със същата концепция, макар и с някои разлики и всъщност основният проблем не идва оттам, а от факта, че поп-културните референции, които всъщност са бижуто на книгата, не са същите и са загубили този чар, който ги прави толкова специални. Склонен съм да се съглася с тях, но донякъде. Четете надолу, за да разберете защо.
Този кадър всъщност е толкова реалистичен, колкото и фантастичен, имайки в предвид темповете, с които се развива виртуалната реалност. Няма да се учудя ако до 40-те на 21-ви век VR достигне това ниво и видим истински ОАЗИС.
На режисьорския стол този път сяда великият Стивън Спилбърг и едва ли има някой, на когото това име да не говори нищо. Въпреки това обаче, в последните години честно казано лично аз не мога да харесам (или поне не толкова) негов филм и творението му, което наистина е успяло да ме впечатли за този период, е „Приключенията на Тинтин“. Този проект обаче сякаш изглежда по-различен – не знам дали заради факта, че е адаптация по бестселър, дали заради това, че авторът участва в целия процес и основно за сценария или просто заради сетинга, който изключително много отговаря и на моята същност, a.k.a. nerd. Е, смея да твърдя, че с взаимната си помощ, Спилбърг и екипът му са се справили повече от прилично и филмът не само впечатлява визуално (за това малко по-късно), но си личи, че и доста време и средства са отишли в режисурата, тъй като действието в „Играч първи, приготви се“ върви изключително гладко и ненатоварващо през цялото време и тези повече от 2 часа минават напълно неусетно.
Откъм сюжетна гледна точка филмът може да се „похвали“ със сравнително банална история. В този случай единствената разлика е, че главният герой не е толкова в реалния свят, колкото във виртуалния, но като цяло си имаме основните компоненти: той е първият, който открива тайната, която създателят на ОАЗИС е въплътил в него, откъдето се започва една гонитба, естествено, с враговете, които искат последното „Великденско яйце“ за себе си, т.е. контрола върху цялата виртуална реалност; „онлайн“ бъдито на героя, която естествено се оказва красиво момиче, разбираща точно толкова света, колкото и него, както и други виртуални приятели, които в последствие играят ключова роля и в двата свята и в края на краищата с общи усилия всички заедно успяват да се справят с предизвикателствата и противниците и да „спечелят“ играта, която да доведе до неизбежния хепиенд. А бе, с две думи, клиширана работа (а и самите послания на лентата, макар донякъде стряскащи и доста подходящи за нашето настояще, а може би и бъдеще, все пак не са нещо, което да не сме чували и преди и просто да сме игнорирали, а и на моменти звучат странно – „Реалността е реална.“ … сериозно ли не можаха да измислят нещо по-умно?), но това в случая въобще не пречи, просто защото е достатъчно интригуваща, за да задържи интереса и, колкото и предвидима да е, да изпълнява чудесно своята роля да вмести в себе си тоновете препратки.
А за поп-културните референции, о, за тях може да се изпише отделен роман (всъщност, той вече е написан де, виждаме го в лицето на книгата, но както и да е). Филмът няма да ви остави да изпуснете и кадър, защото връзките с други филми, игри, книги и т.н. са буквално на всяка минута от филма и някои от тях изискват доста наблюдателност и дори и миг невнимание би бил достатъчен за пропуск. Тук е моментът, в който закоравелите фенове на книгата са на двата противоположни полюса, тъй като доста от препратките са изпуснати или променени в адаптацията. И все пак, това за мен е напълно нормално, тъй като първо, просто няма как да съберат абсолютно всички в толкова екранно време и второ, говорим за разлика от 7 години между написването на книгата и излизането на филма, което е доста време,за да се променят интересите и очакванията на публиката, особено с изключително бързото развитие на технологиите и дори по-конкретно, гейминг индустрията.
– Защо ме зяпаш така? Нещо ми има ли?
– А не, просто сe зачудих … а бе, ти ginger ли се водиш или redhead? За един приятел питам …
И всъщност това е една от основните причини „Играч първи, приготви се“ да е филм за масовата аудитория. Гейм събития като „Minecraft“ и „Overwatch“, които преобърнаха представите на играчите (а и не само те) в съответните жанрове, просто няма как да не намерят своето място сред стотиците намеци във филма към чужди произведения. Опростеният, за да бъде достъпен и разбираем за всеки, сюжет, вмятането на нашумели в последно време игри и филми, за да бъде в крак с модерното и търсеното в момента, и ОАЗИС-ът, който е един вид бягство от реалността и който, за съжаление, изглежда все по и по-реалистичен и в наши дни (и за който, доколкото знам, са спестени доста детайли относно самата му инфраструктура, социални групи и т.н., които иначе присъстват в книгата) са сред основните мотивации на Спилбърг и Клайн всъщност едва ли не да преобразят оригинала и да го направят завладяващ за хора на всякакви възрасти (а и, както изглежда, да направят един вид още повече реклама на автора, който в момента работи върху продължение на книгата).
Във визуално отношение филмът е просто страхотен. Геймърската част от вас (към която приспадам и аз) ще остане напълно удовлетворена, с чувството че ние самите сме в този свят и имаме възможността да правим каквото си пожелаем и да бъдем каквито искаме да сме. Опитът в създаването на страхотни ефекти на Спилбърг и визионерското мислене на Клайн са си казали думата и тук виждаме един страхотно пресъздаден ОАЗИС, с какви ли не обитатели и доста добър CGI при включването на герои от други вселени. На фона на красивата виртуална необятност имаме и чудесно подбран, old school саундтрак, който умело успява да съчетае вкуса на нашите родители и тяхното поколение като цяло с духа на книгата и усещането, което например една конзола Atari оставя, и същевременно да се понрави на по-младите фенове, които може би никога не са чували Bee Gees, но ще си пеят „Stayin’ Alive“ на излизане от киносалона, просто защото е прозвучала в някой от любимите им моменти.
Друга причина филмът да изглежда и да звучи толкова свежо и иновативно е и липсата на кой знае колко много утвърдени имена в актьорския състав (като изключим Саймън Пег и Бен Менделсън например), но те са сложени точно, за да изобразят ролята на старото и отминало поколение, което дава път на младите, талантливи и обещаващи актьори като например Тай Шеридан и Оливия Кук. Парзивал и Арт3мис са доста добре подбрани, за да влязат в ролята на съответните нърдове и се справят повече от прилично, а на заден фон остават останалите, които нямат повече време от това да загатнат за себе си, но все пак правят добро впечатление. Харесва ми подходът на Спилбърг, доверието, което има у актьорите, и рискът, който поема, с натоварването на тези младежи с нелеката задача да „износят“ филма на раменете си под натиска на големите очаквания на зрителите. Е, радвам се да съобщя, че младото поколение не разочарова и явно все пак има надежда Холивуд да не се превърне в пълна пародия в близко бъдеще.
Трейсър, Чун Ли и още N образа от други игри и филми на война да завладеят съзнанието ви.
Сигурно има още какво да кажа, но мисля, че написаното досега ще ви даде някаква представа поне горе-долу какво да очаквате от филма и какво не (е, най-вероятно ако сте искали да го гледате, вече сте го направили, така че може и просто да четете, за да видите едно чуждо мнение, за което бих се радвал, ако е така). Истината е, че колкото и разлики да има с книгата, филмът си остава един абсолютен nerdgasm и съм почти убеден, че просто няма да ви остави безразлични от каквато и среда да идвате и каквито и познания да имате в областта на електронните забавления. Пък кой знае, може дори и да ви накара да прочетете малко повече и да развинтите въображението си, както аз мисля да направя – прочитайки не само оригинала, а и другата книга на Клайн, която е с подобен замисъл – „Армада“.**
“Играч първи, приготви се“ успя до голяма степен да ми напомни защо обичам да гледам кино и защо въобще започнах да пиша, а именно защото просто има филми, за които може много да се говори и ще се говори в бъдеще, и този има потенциалът да бъде един от тях. Филмът на Спилбърг може да предложи на всекиго по нещо и е въпрос на собствено желание да откриете вашето „Великденско яйце“ в света му, стига да сте достатъчно прозорливи да откриете сами ключа към него. Е, играчи, готови ли сте за лов? Пригответе се, защото приключението започва!
8.1 / 10
* – Въпреки че това не е задължително вярно, защото един от хората, с които всъщност гледах филма, въобще не е фен на гореизброените, но доста се изкефи на този.
** – В някакъв момент може и да ми хрумне да напиша повече и да дам евентуално по-различно мнение за филма, но вече прочел книгата, та ако някога стигна дотам, ще можете със сигурност да го прочетете тук, so stay tuned.
