"Никога не сваляй маската."
"Никога не сваляй маската."

Топ 5: Филмови адаптации на игри

И тъй като (ако вече не сте забелязали) съм с нов домейн, сравнително нов дизайн и достатъчно идеи за бъдещи публикации, мисля че е добре като за начало на „новия“ блог най-сетне да сложа нещо и в тази графа. Но да караме по същество. Както предполагам повечето от вас знаят или не знаят, аз съм си геймър по душа и затова първата класация ще е точно на такава тематика – най-добри адаптации по игри (или поне от това, което аз съм гледал и играл, тъй като не мога да претендирам да съм запознат с всичко).

Всички знаем обаче, че когато става въпрос за подобни филми, няма как да изберем най-добър, просто защото такъв няма. Затова в случая го играем за „най-малко лош“. Самият факт, че името Уве Бол вече е едва ли не нарицателно за трагикомична адаптация по игра трябва да ви говори достатъчно. Е, за радост все пак има няколко филма, които са гледаеми и които ще отбележа днес (подчертавам няколко, тъй като повечето просто за нищо не стават и дори не заслужават и да бъдат споменати, но в края на статията може би ще се накарам да споделя с вас още някои, които може би също ще ви допаднат, но главно в случай, че сте върли фенове на играта или просто никога не сте я играли и не знаете за какво става въпрос).

И, за да бъде по-интересно, надявам се, ще ги карам отзад-напред, за да вървим прогресивно към по-доброто (или по-скоро по-малко лошото):

5. „Заразно зло

Не съм фен на творчеството на Пол W.C. Андерсън (и най-вероятно никога няма да бъда), но просто качествените адаптации по игри са толкова трагично малко, че неговата .. шестология ? нямаше как да остане извън радара. Все пак, „Заразно зло“ успява да улови най-характерното за играта и да пресъздаде атмосферата подобаващо a.k.a зомбитата и хорър частите …

… Проблемът е, че това се отнася само за първата част. Следващите прогресивно затъпяват и дуото Андерсън/Йовович взима все повече да омръзва и да ме кара да се радвам, че шестата част е последна (макар че трябваше да спрат още с третата, а сега дори може да се окаже, че Андерсън не е много наясно със значението на думата „final“), което съответно отрежда на поредицата и това място в класацията.

4. „Принцът на Персия: Пясъците на времето

Напук на всички критики, които този филм получи, за мен „Принцът на Персия“ си остава една доста качествена адаптация, въпреки някои дразнещи разлики с първоизточника (кой реши, че Принца трябва да си има име и защо смениха името на главната героиня ?). Екшънът е задоволителен, ефектите също, най-важното все пак го има (камата и пясъците на времето) и въпреки сравнително големия провал, който филмът беше в боксофиса, се надявам някога все пак да видим и „Warrior Within“ на екран (пък кой знае, може да измести филма с една-две позиции напред, ако е поне наполовина толкова добър, колкото играта).

А, и ако може Джема Артъртън да се върне за ролята си, ще съм много доволен.

3. „Орденът на асасините”

Истината е, че не съм сигурен дали този филм заслужава тази позиция. Все още с носталгия си спомням за вече сякаш далечната 2007 г., когато се появи първият Assassin’s Creed и след като видях реален геймплей точех лиги цели две години преди да си взема компютър, на който всъщност мога да я играя. Тогава излезе и втората част, след която вече просто бях фен до живот. Неслучайно и чаках години, за да гледам филма, който така или иначе все някога щеше да се появи.

Е, за мое огромно съжаление, филмът не беше абсолютно нищо особено и дори Фасбендър и Котияр не можаха да го спасят. Не ме разбирайте погрешно, филмът не е лош и ако не сте толкова запознати с поредицата, най-вероятно ще ви хареса и ще ви даде представа за какво става въпрос, което е и идеята. НО като адаптация на страхотна поредица просто не се справя. Много пропуски, нелогични неща и твърде малко исторически сикуънси, в които всъщност се крие красотата на играта. Е, Анимусът поне беше готин и чисто физически по-подходящ от този в играта.

Дали заради това или заради твърде голямата ми любов към поредицата, филмът заема сегашната позиция (въпреки че, пак казвам, в някои аспекти може би не я заслужава).

2. „Warcraft: Началото

Макар и на някои да им звучи странно това, лично за мен „Warcraft” оправда очакванията и успя умело да смеси фентъзи сетинга тип „Властелинът на пръстените“ с lore-а на Warcraft вселената и начело не с кого да е, а със самия Рагнар Лотброк, да задоволи феновете на дългогодишната поредица и едновременно с това да даде достатъчно ясна представа на тепърва научаващите за нея, за да ги подготви за следващите два филма.

Подобно на Assassin’s Creed обаче, лентата страда от наличието на изключително много разминавания с оригинала и доста творчество, което в някои случаи е недомислици, но все пак в основата си е един атрактивен свят, очевидно насочен към по-широка и незапозната аудитория, който Дънкан Джоунс и екипа му са съградили.

Въпреки че за може би твърде многото години, в които се говореше за него и в които се разработваше, „Warcraft“ можеше да бъде в пъти по-добър, все пак е достатъчно добър, за да надскочи средностатистическата адаптация по игра и да заеме почетното второ място.

1. „Разбивачът Ралф”

Безсъмнено. Тук дори няма защо да се колебая. „Разбивачът Ралф“ е не само лично за мен най-добрата гейм адаптация, която съм гледал, но и може би една от най-любимите ми анимации. Помня, че когато го гледах, не се бях чувствал толкова доволен след филм от много време. Въпреки че героите в него са от аркадни игри, които младото поколение не познава, начинът, по който са модернизирани, е изключително готин и лесен за възприемане.

Продукцията на Рич Мур трябва да служи и за показно как се прави адаптация на игра без никаква история, служейки си и с изключително много референции и намеци към други игри, филми и т.н. (за нещо подобно ще си говорим и съвсем скоро в лицето на „Играч първи, приготви се“). Не мисля да говоря много повече, но ще кажа само, че на фона на останалите претенденти, Ралф е абсолютният крал в жанра и можем само да се надяваме, че „Ralph Breaks The Internet“ ще е точно толкова свеж и добър (ако може и повече), колкото своя предшественик.

P.S. Както споменах, ето и няколко honorable mentions и защо не влязоха в класацията:

– „Хитман“ (този от 2007 г.) – става като филм и Тимъти Олифант е як (ако вие също сте фенове на актьора, гледайте „Justified“, на светлини години е като качество), но не става като филм за Хитман; вторият опит с Рупърт Френд въобще няма да го коментирам.

– „Лара Крофт: Томб Рейдър“ (и двете части) – нелош филм, в духа на игрите, а и една от култовите роли на Джоли, но изброените по-горе лично за мен са по-добри от гледна точка на прилики с първоизточника.

– „Сайлънт Хил“ (и двете части) – като цяло не съм фен на хорърите, а и в конкретния случай предпочитам „Заразно зло“; освен това, „Откровения“ е просто безсмислен.

P.S. 2. Класацията не включва новия „Tomb Raider: Първа мисия“, тъй като за него ще публикувам отделно ревю, където ще видите какво ми хареса и какво не и (spoiler alert) защо той ще попадне сред челните места в класацията. Очаквайте! 🙂

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.