Вече загубих броя на пътите, в които правя няколкомесечни почивки, преди да гледам каквото и да е или да пиша за каквото и да е. Не знам дали причината е в мен, или във факта, че в последно време Холивуд ни залива основно с продукти, идващи от отходните канали, но знам, че със сигурност вече почти няма какво да ми грабне окото и да ме хвърли в обикновения ми в подобни случаи екстаз, в които си казвам: „Оо, да, това със сигурност ще се гледа на кино.“ Въпреки това, гледайки още тийзър логото, което от Сони пуснаха при обявяването на „Венъм“, някак си знаех, че този филм ще го гледам, каквато и глупост да се окаже накрая. Все пак говорим за адаптация на комиксов герой, за която се говори в последните поне 10 години и чиято последна поява беше като второстепенен герой в треторазряден филм в най-добрия случай.
С течение на времето започнаха да се появяват и трейлърите, с които се хайпвах повече и повече докато не дойде критичният момент и казвам „критичен“, точно защото хората, наричащи се по този начин, бяха причината за него, в който филмът беше меко казано анатемосан и хората започнаха да се чудят дали този паразит, пръкнал се от кой знае къде, тъй като правата за оригиналния му произход очевидно се държат от друга компания, не трябва просто да пропълзи обратно към дупката във вселената, от която е излязъл. Поради тези причини и някои други, за които най-вероятно ще прочетете по-надолу, реших това ревю да е мааалко по-субективно (ама то кое не е, всъщност) и да се опитам да разбера защо едните и другите заклеймяват и съответно се опитват да оправдаят филма и неговите достойнства и къде, аджеба, се намира истината и дали това, което аз мисля за „Венъм“, отговаря на нея. Четете надолу и решете сами.
Нека започнем от главния аргумент и причината „Венъм“ да получи толкова красноречиви оценки от критиците – сюжетът. Тук, за съжаление на всички фенове, както и за мое собствено, ще трябва да се съглася. И не, не защото говорим за герой от вселената на един от най-известните супергерои (Спайдър-Мен – за хората, които по някаква непонятна причина не знаят), който е напълно отделен без каквито и да е признаци за евентуален кросоувър в близко бъдеще (въпреки че филмът е направен “in association with Marvel”), само защото правата се държат от Сони – това сме го виждали и преди, както се казва. И не защото, както споменах вече, Флайшър и компания са си изсмукали произхода на Венъм от и аз не съм сигурен кои части на тялото, за да го направят по-достоверен. Бих преглътнал всички неща, които по някакъв начин са свързани със Спайди-вселената и тук са доизкусурени (особено имайки в предвид факта, че половината хора, които ще гледат филма, сигурно само са чували Спайдър-Мен и дори не знаят що за животно/паразит е Венъм), но дори и абстрахирайки се от тях, честно казано не мога да кажа нищо хубаво за сюжета.
На теория тази сцена изглеждаше много ефектно, ама де факто освен две британски мутри и някаква хвърчаща тъмна лепкава слуз, нищо друго не можеше видимо да се отличи.
Историята се развива изключително монотонно и мудно в първия един час на филма, а след това, когато вече трябва да е the real stuff, образно казано, всичко е толкова претупано и хаотично, че в един момент човек не може да разбере какво, по дяволите, се случва на екрана и дет‘ се казва, кои са нашите и за кого трябва да викаме? Нещата на места са някак си преобърнати без никаква видима причина и наглед драматичните моменти (особено към края на филма) не будят никакви емоции от зрителя, а иначе някакви по-очаквани събития с абсолютно предвидими последствия са излишно натруфени със съспенс и cheesy one liner-и. Да не говорим за многото недомислици в сюжета и грандиозните дупки, които зеят навсякъде в сценария, без дори да има някакво логично обяснение защо се случва така (ВЪЗМОЖЕН СПОЙЛЕР: прост пример – паразитът, който трябва да намери едва ли не перфектният гостоприемник и направо си убива всичко останало, в което се всели, съвсем спокойно си се настани в един от по-нежните персонажи, безпроблемно постигайки симбиоза, и после си се върна като послушно куче при вече потвърдената си половинка).
На моменти имах чувството, че гледам „Дедпул“, ставайки свидетел на шизофренията на Том Харди и дебилните шеги и намеци, които двете бро-та си правят, а на моменти гледах някакви мрачни и наситени с драматизъм сцени и PG-13 ядене на глави, което по-скоро би било в стила на DC, или поне това, което се опитват да постигнат. Истината е, че „Венъм“ иска да е различният Марвъл филм, избягвайки светлите тонове и цветния сюжет с по-тъмен хумор и неща, сякаш за по-възрастни, но в крайна сметка не е нищо повече от една обикновена екшън боза, поне от сюжетна гледна точка.
Всичко казано досега най-вероятно ви е навело до мисълта, че аз не харесах „Венъм“, както критиците казват, и донякъде ще сте прави. Въпреки това, на пръстите на единия ми крайник се броят нещата, които могат да извадят паразита от тинята, в която сам е затънал. Едната причина се крие в самото заглавие на филма, а другата в неговото BFF. Точно така, основната причина да се надъхам за този филм и в крайна сметка да не остана тотално разочарован е Том Харди. Гледал съм твърде много филми вече с него, за да не се впечатлявам кой знае колко от британската му осанка, но харизмата му е очевидна и макар и с опитите да докара някакъв фалшив американски акцент, на актьора все пак му се получава. Свикнал с ролята на комиксов злодей (макар и в случая да говорим по-скоро за антигерой), Харди се справя повече от добре с поставената си задача и Еди Брок е може би най-правдоподобното нещо във филма спрямо оригиналния източник. Макар и на моменти твърде банални и изтъркани, разменяните реплики между него и CGI alter-ego-то му са comic relief-а на филма и това, което донякъде оправдава тийнейджърския му рейтинг*.
Знам, че говорим за повече от 10 години разлика в технологиите, но въпреки това новият облик на Венъм ми изглежда доста по-правдоподобен и реалистичен, отколкото комиксовото недоразумение на Тофър Грейс.
Плюс това, не мога да си кривя душата, CGI Венъм изглежда страхотно. Сцените, в които Харди се отдава на me-time и разговаря със своето неволно приятелче са може би най-интересните във филма и макар и bromance-ът между тях да се разви много, ама много по-бързо, отколкото трябваше, трябва да си призная, че интеракцията между двамата беше това, което спаси лентата за мен. А и самото озвучение на симбиота е на доста високо ниво и дрезгавият му тембър беше точно това, което очаквах да чуя
Все пак и тук има какво да се желае, колкото и хората да се опитват да защитят филма. Запознатите с творчеството на Флайшър най-вероятно помнят „Зомбиленд“, който със сигурност не е сред фаворитите ми, но затова пък, противно на очакванията, аз харесвам „Гангстерски отдел“, въпреки всичките проблеми, които го спохождаха и орязания вариант, в който излезе в крайна сметка. Тук обаче, на моменти случващото се на екрана е такава безредица от последователни действия, че човек чисто физически няма възможност да се фокусира върху каквото и да е (тук напълно конкретно визирам битката между Венъм и Райът, за която беше загатнато на ниво трейлър и още там се виждаше, че случващото се ще е голямо мазало – изображението по-горе говори достатъчно), а 3D ефектите за пореден път ги няма никакви и двата лева, които ще дадете отгоре, само за да можете да му се „насладите“ по-добре, са абсолютно излишна инвестиция.
Освен това този път и от гледна точка на каста не мога да дам кой знае какви позитиви, просто защото имаме абсолютно дървена и лишена от емоции Мишел Уилямс, която въобще не можа да ми покаже, че има някакви чувства към нашия човек, както и пакистанецът-рапЕр Riz MC a.k.a Riot, чието единствено бунтовническо качество е да се бута там, където не му е работа, и да си вярва, че може да спаси света. Е, г-н Ахмед, имам лоши новини за вас – предпочитах да гледам Венъм срещу паразита като едно петно слуз на земята, отколкото първо като вас и в последствие като копи-пейст на Венъм, ама малко по-посивял и дърт. Останалата част от актьорите дори няма да ги коментирам, просто защото не си направих и труда да ги запомня. Единственият, който си заслужава да бъде споменат (и който всъщност е второто най-добро нещо във филма след Харди/Венъм), е чааак в бонус сцената и евентуално ще бъде плюсът, който ще дам, ако дойде време да пиша за „Венъм 2“ (въпреки че можеше и да разберем намека и без отвратителната червена перука – благодаря, г-н Флайшър).
– Еди. Ракия.
– Ама чакайте бе, г-н Симбиот, нали се разбрахме, че за днеска ни стига толкова.
– Еди. Жаден. Водата има паразити, аз ли трябва да ти обяснявам?
– Добре де, ама гледай тоя път да не изядем главата поне на тая продавачка, че предният път ние си изядохме главата с тая сливова…
Ами, аз общо взето казах, каквото имах, всъщност. Пропуснах да спомена като дребен позитив и фактът, че действието на филма се развива в Сан Франциско (за който вече говорих в ревюто за „Ант-Мен и Осата“ и което със сигурност няма нищо общо с факта, че Спайдър-Мен се подвизава в Ню Йорк и Еди Брок случайно е бил изгонен оттам, да не си помислите нещо, нали) и тук местоположението отново се явява като предпоставка за лично за мен най-добрата екшън част във филма (и не, не визирам последната битка). Като плюс по мое лично мнение мога да добавя и страхотния саундтрак и песента на Еминем (всъщност, като цяло последният му албум, въпреки че излезе сякаш от нищото, е страхотен, но това е друга тема), която мисля, че се вписва подходящо в тона на Венъм, или поне в настоящата му интерпретация. А, и да, логото също е доста готино (ама това май го споменах вече? – явно наистина няма какво хубаво повече да кажа за филма).
В крайна сметка, „Венъм“ амбициозно се захваща с работа на няколко фронта, но проблемът е, че не я довършва на нито един от тях докрай. След излизането от киносалона се убедих, че в изключително полярните мнения има някаква истина и в крайна сметка всичко опира до въпрос на вкус и настройка (затова се опитах и да ви дам различните гледни точки, но сякаш е по-добре да игнорирате каквото и да е чуждо влияние и да прецените сами за себе си дали изгледаното ви харесва). Филмът можеше, а и ми се искаше да е много, много повече, но всъщност е изключително посредствен и е нищо повече от един двучасов mindless fun, който като цяло става основно за убиване на време и средства. Както се казва, един паразит супергеройски филм не прави, но въпреки това на моменти дуото Харди/Венъм наистина се усещаше така, сякаш са постигнали пълна симбиоза и с оглед на боксофис успеха, в който филмът им се превърна, оставям всичките си надежди у тях да видим нещо повече и по-качествено в евентуалното продължение.
* Всъщност, не. Като се замисля, нищо не го оправдава. Затова моля, следващият път като правите подобен филм, сложете му един R рейтинг за разнообразие. Както видяхме, „Дедпул“ не пострада от това. Разбирам, че хлапето на Харди също иска да гледа бащиното творение, ама ние, феновете, които знаем що-годе за какво става въпрос и защо, разбираш ли, името на филма не е „Отрова“, не бихме отказали малко повече кръв, карантии и „клане“.
