Все още не мога да повярвам, че стигнах до момента, в който ще четете това ревю. И не защото досега не съм писал или по-скоро напоследък не съм писал кой знае какво, а заради самото естество на филма, за който ще си говорим днес. Ако ме бяхте попитали преди около година-две, може би щях да ви кажа, че шансът да видите каквото и да е свързано с аниме в този сайт клони към нула. Иронично или не, от възрастта ми или не, в момента мога с ръка на сърцето да кажа, че намирам много повече интересно съдържание и много повече смисъл в днешното аниме, отколкото в 90% от холивудските ленти. И ако като малък гледах най-популярното аниме и ми беше готино и въобще не осъзнавах колко голяма вселена изпускам, то днес гледам доста повече такива, дори и не толкова популярни и ми е също толкова готино и затова абсолютно неслучайно днешната статия попада точно в този блог.
Но да си говорим по същество. Важно е да уточня, че макар да гледам доста аниме, изключително рядко стигам до четенето на манга. Това от една страна е минус, тъй като съм сигурен, че има поне още толкова качествени поредици, които не са стигнали до големия екран и които са минали покрай мен, но от друга страна пък ме кара с изключително голям интерес да очаквам всеки нов епизод и да нямам търпение да обявят дати за следващи сезони и арки, в които да проследя развитието на историята. Казвам всичко това, тъй като случаят днес е точно такъв – „Demon Slayer“ е безспорно една от най-известните и харесвани манги, превърнати и в аниме в последните години и една от тези, които, разбира се, не съм чел. Това обаче засили неколкократно интереса ми към анонсираната финална трилогия, след като изгледах на бърза ръка всичко излязло досега и може би за първи път в живота ми се случи не само да очаквам с голямо нетърпение кинопремиера на аниме в България, ами да успея дори и да го гледам на предпремиера. И тъй като няма смисъл да удължавам повече, нека ви разкажа накратко на какво станах свидетел като ще се опитам да избягвам максимално детайли от сюжета (а и нека бъдем честни, ако сте аниме фенове, особено на това, най-вероятно отдавна сте прочели мангата и много добре знаете какво вече се е случило и какво тепърва предстои да се случи тук и в задаващите се два финални филма).
Още от трейлърите нивото на анимацията изглеждаше брутално и този кадър само го доказва.
Хвърлям ви директно в екшъна, както го прави и „Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba – The Movie: Infinity Castle – Part 1: Akaza Returns“ (само тук споменавам цялото име, че дори не ми се занимава и да го копирам, така че по-нататък ще е просто „Demon Slayer“). Филмът започва точно оттам, където свърши предишната арка като приятно впечатление ми направи краткото интро, което служи и като бързо наваксване с историята досега, ако случайно сте я забравили. Още от първия кадър лентата те грабва и не те пуска в продължение на почти 2 часа и половина. А когато не усетиш как това време е минало, тъй като си забил и не отместваш погледа си от екрана, значи хората зад заснетото са си свършили работата добре. Харуо Сотозаки не е нов в бранша и беше напълно логично, че след всички сезони и техните компилации, както и най-касовия филм, в който се превърна „Mugen Train“ (и с право, все още ми е любимата арка от анимето), задачата да продължи и, надявам се, завърши историята на Танджиро отново ще падне върху неговите плещи. „Infinity Castle“ вече е третият най-касов филм в Япония и нищо чудно след няколко години просто да затвърди „Demon Slayer“ като най-касовата поредица.
И понеже пак се отклоних от темата, да се върнем на най-важното, а именно – историята и нейната презентация. Ако трябва да разделя филма на няколко части (от която не виждам слаба), то условно бих го разделил на три. В първата част, която бих определил като завръзката на действието в Безкрайния дворец, учудващо за мен, се намира доста голяма част от екшъна и за радост на окото виждаме два демона от Висшия ранк и Хашира и половина (максимално се старая да не спойлвам за незапознатите с развитието). Битките са страхотни, резултатът от тях е донякъде изненадващ, но и същевременно напълно очакван и наистина ми хареса начинът, по който бяха разкрити връзките между главните действащи лица. Ретроспекциите дават доста добър контекст относно техните взаимоотношения и мотиви и са доста добре вплетени в смъртоносните битки. Дори и героите, които реално не сме виждали досега, биват изградени доста детайлно за краткото време, с което разполагат.
Любимият ми демон още от първата арка, в която се появява, и тук само затвърждава мнението ми.
Втората част за мен е най-силната и най-драматичната, с добре познат Висш ранг, който буквално влиза с гръм и трясък в действието, и двама от най-разпознаваемите герои, около които се върти голяма част от действието изобщо. Тук темпото развива максимални обороти, ръкопашните схватки достигат до своята кулминационна фаза (поне в тази първа част на трилогията) и пред нас се разкрива типичната за анимето буря от юмруци, мечове, кати и кръв. Допадна ми и типичният за аниметата стил на вкарване на (любимия ми български израз) comic relief в иначе напрегнати моменти, които успяха за отрицателно време да разведрят обстановката и дори да ме накарат да се засмея, а това се случва все по-рядко в изкуствените опити на Холивуд да създадат качествена комедия.
Напук на типичното сюжетно развитие, където екшънът остава в последните 20-ина минути, тук в третата и финална мини арка виждаме затишието след буря, а именно може би най-детайлната досега ретроспективна история на демон от Висшите рангове. Времето буквално спира, темпото се забавя до почти незабележимо и ни оставя да съпреживеем заедно с него трагичната му история, която да го превърне в също толкова голям герой, колкото и позитивните от наша гледна точка такива. Цялото му приключение е едно емоционално влакче, след което трудно можеш да останеш безразличен и чак на моменти ми е странно как ние като зрители можем да намерим толкова допирни точки и да чувстваме повече емпатия към нарисувани герои, отколкото към реални действащи лица в игралните филми.
Цветовата гама е изключително добре подбрана и важните детайли напълно естествено хващат окото на зрителите.
Всичките тези истории в настоящето и миналото са подплътени от брутална визия, брутален саундтрак и брутална околна среда. Светло и тъмно, гръмотевици и мълнии, огън и вода се преплитат в изключително красиви кадри, всеки момент на избухване и изпъкване на героите е подкрепен от надъхваща и настръхваща музика. Не гледах филма на IMAX и въпреки това музиката на заден фон беше на изключително ниво и на моменти имах чувството, че и аз съм в замъка, чувайки звуци на гарвани зад и около мен. За сравнително статично и донякъде еднообразно като пейзаж място, Безкрайният замък изглеждаше невероятно на голям екран и не знам защо ми напомняше на огледалните светове от „Доктор Стрейндж“ и на сънните измерения от „Генезис“ и с удоволствие бих ги гледал още и още, особено имайки предвид как този свят бива постоянно преначертан и регенериран. Озвучението на героите беше от най-високо ниво и не само изключително ясно и отчетливо, но и достатъчно убедително, за да придаде емоциите, които реакциите или действията на героите целяха да предизвикат.
Обикновено предпочитам серийния формат, тъй като може да ти дава по лъжичка на седмица, но пък знаеш, че няма да останеш гладен за още поне няколко месеца. При филмите положението изглежда малко по-депресиращо, тъй като знаеш, че ще трябва да чакаш минимум 2 години (не че между сезоните при серийните арки не е същото де), за да видиш следваща част. В случая обаче се радвам, че получихме лентата точно така. „Demon Slayer: Infinity Castle“ се усеща точно като поредния 20-минутен епизод, защото минава неусетно, но същевременно успешно съумява да разкаже и няколко паралелни истории, без да завършва с напълно отворен край. Макар и да разбирах само отделни думи тук-там и макар и да имам някои дребни забележки към превода (може би съм свикнал и твърде много да го гледам с английски субтитри), определено се радвам, че получихме филма в оригиналния му вид, без английски или български дублажи.
Ако случайно не знаете кой е този отгоре (а и другите по картинките), гледайте цялата поредица – заслужава си.
Някои може би ще кажат, че филмът е разделен на три единствено с цел повече приходи (което доста известни поредици вече направиха, между другото) и може и да са прави, но в действителност продукцията на Ufotable успява да засити текущите нужди на публиката за повече от убийците на демони и същевременно да засили още повече апетита към задаващия се епилог. Искрено се радвам, че Crunchyroll (ей, заслужиха си абонамента, и без това им го плащам няколко години вече) и Sony Pictures успяха да изкарат този филм извън границите на Япония и съм сигурен, че световната публика ще го оцени подобаващо. Е, аз оценка не искам да давам, тъй като все пак и филмът си казва, че това е само първата част на заключителната история, но знам, че вече ще ми е още по-трудно да изтърпя до излизането на Част 2.
При всички положения мога да кажа, че новата ми „реанимирана“ поредица няма да остане само с един участник и със сигурност ще видите още по темата (ще взема накрая да прочета и мангата, въпреки че не искам да си развалям историята напълно – пък кой знае, дали няма някой ден да я видим и на български?), а докато това се случи имате достатъчно материал за наваксване или за преглеждане/препрочитане отново, тъй като ако не друго, то творението на Койохару Готоге най-малкото заслужава да му дадете шанс в удобна за вас форма.
